14.7% от учениците в страната са употребявали някога в живота си някакво наркотично вещество. Това показват данни на Националната пациентска организация, получени от анализ на доклади за употребата на наркотици у нас. Проучването е проведено през 2021 г. сред 4109 ученици.
Близо 12% са употребявали марихуана, 5.5% - амфетамини, близо 5% - кокаин и хашиш, 3.9% - екстази, 3.4% - метамфетамини и 2% - халюциногени. Употреба на комбинация на две и повече наркотични вещества е характерна за 2.6% от анкетираните, показват данни от доклад на Националния фокусен център за наркотици и наркомании.
Най-ранна средна възраст на първа употреба сред учениците в страната е 14 г. и се наблюдава по отношение на употреба на инхаланти - райски газ, ацетон, лепила. 15-годишните ученици започват с канабис, синтетични канабиноиди и халюциногени. Първата употреба на кокаин, амфетамини, метамфетамини и екстази започва средно на 16 години.
2.8% от учениците посочват, че някога в живота си са употребявали синтетични наркотици, като най-често се снабдяват с тях от дилър, приятел или съученик.
Според 11.2% от учениците в България редовното пушене на канабис не представлява риск за здравето. 16.9% смятат, че няма риск за здравето и когато пушат редовно наргиле. 3.4% от учениците определят редовната употреба на кокаин като нерискова. 25.2% одобряват пушенето на канабис, като при 4.7% това се отнася независимо от количеството.
Основен извод, откроен в доклада за наркотиците през 2022 г. на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите, е, че сега сме изправени пред по-сложна ситуация с наркотиците, характеризираща се с голяма достъпност и по-голямо разнообразие в моделите на употребата им. Данните показват, че за почти всичко с психоактивен потенциал сега съществува опасност да се появи на пазара. Особено обезпокоителна е появата на фалшифицирани продукти на канабис със синтетични канабиноиди. Друг проблем е нарастващото производство на синтетични наркотици в Европа и особено увеличеното производство на метамфетамин. Отбелязана е също така продължаващата необходимост в много държави да се разширят услугите за лечение и намаляване на вредите за хората с проблеми с наркотиците.
Въпреки отчитаното всеобщо намаляване на употребата на опиоиди в Европа, в България те остават водеща причина за търсенето на лечение, която се отнася към 72.6% от всички търсещи лечение във връзка с употребата на наркотици, при средна стойност 25.7% за Европейския съюз. Висок в България е и процентът на хората, които употребяват опиоиди инжекционно – близо 64% при 30.8% средно за ЕС. В същото време, по данни от 2020 г., България е една от държавите с най-малък брой на разпространени чисти спринцовки чрез специализирани програми – 56 457, като след нас са само Унгария с 43 244 и Кипър със 7920. През 2021 и 2022 цифрата за България вероятно е още по-ниска, тъй като не са функционирали специализирани програми за обмен на игли и спринцовки.
У нас се отчита малко по-висок дял на новодиагностицираните ХИВ инфекции, свързани с инжекционна употреба на наркотици – 2 случая на милион души от населението, при средно 1.3 на милион в Европейския съюз. Данните са за 2020 г., когато се осъществяваха последните държавно финансирани програми за превенция на ХИВ и изследване сред инжекционно употребяващи наркотици, след което разпространението на ХИВ сред тази уязвима група остана без специализирано проследяване.
През 2020 г. 24 човека у нас са загубили живота си при употреба на наркотици. Това прави 5 човека на милион души от населението. Средната величина за Европейския съюз по този показател е 16.7 души на милион население.
По отношение на употребата на различните видове наркотични вещества, като цяло в България тя е по-ниска от средните стойности за ЕС. Употребата на кокаин някога през живота сред българското население на възраст 15-64 години е 2%, а сред европейското – 5%. За амфетамините тези стойности са съответно 2.1% и 3.1%; за канабиса 8.7% и 27.3%.
ОЩЕ: До 11-12 г. пада възрастта, на която деца експериментират с наркотици
