„Муа у тупан" не е някакво завързано френско заглавие, а българска комедия за човека и неговия свят или за мухата в тъпана. Известният наш драматург и сценарист Боян Папазов написа този фарс преди трийсетина години, но той продължава да звучи съвременно, защото авторът майсторски е уловил най-важното от нашата народопсихология.
В повече от случаите, човек бъзука като муха в тъпан и е подчинен на най-нисшите си страсти - „ручанье", пиенье", „гнявенье" и „тепанье"... Единици от същия този граовсхи народ, обаче, се противопоставят, търсят, жертват се, наистина обичат, вземат съдбата си в свои ръце и успяват да излязат от тупана! Сатиричното се отмества от една тънка лирична струйка в чепатия български характер, която опитомява проблемите и ги извисява. Защото българинът е обречен на Космоса, на звездите и стои високо по рождение и по ген.
Главният герой, подбуден от своята изгора, тръгва „по свето” - да търси отговорите на трите вечни въпроса: „Кой си ти, от дека идеш и дека , че одиш?” По пътя си среща разнообразни зоологически индивиди – „залупеняци”, „улаветини”, живи „мрътавци” и „измекяри”…
Тази комедия – смешавица е забавна, защото с езика на любопитния ни народен шопски диалект, говори за трагикомичните абсурди в нашия личен и обществен живот…
Чест прави на автора, че не се е задоволил само да осмее кривиците ни чрез фарса и сатирата. Това, което стопля и окриля е жизнеутвърждаващата романтична идея, че ние, българите, идваме от звездите и нашият път е звезден - сиреч, духовен. Там ни е силата!
