Паметниците на редица имена от българската история са скрити от бурени, а много от тях дори не могат да бъдат разпознати, тъй като някой вече е успял да открадне буквите, изписващи името. Това е тъжното лице на историята на България или само част от картината, която може да се види в Централните софийски гробища.
Трифон Павлов, председател на гражданско сдружение "Епископ Йосип Щросмайер" ни показа днес как времето, липсата на грижи и зложелателите са разрушили трайно паметниците на редица велики българи. От повече от 8 години гражданско сдружение "Епископ Йосип Щросмайер" работи малко по малко за възстановяването на забравените и почти унищожени гробове и пространствата около тях на видните представители на националното ни движение за обединение, армията и духовността. Тяхна е заслугата за облагородяването на паметниците на поета Пейо Яворов, на заместник-върховния главнокомандващ на българската армия по време на Балканските войни генерал Михаил Савов, на Милан и Христо Матови, на Гьорче Петров и на Иван Гарванов.
Продължават обаче да изглеждат потресаващо местата, където са положени много други, записали завинаги името си в страниците на българската история. Редом до паметника на Димитър Димов, може да се види каменна плоча и само след внимателно вглеждане може да се установи, че някога върху нея е имало букви, изписващи името на Димитър Талев. Месинговите букви отдавна са откраднати, а от тогава до днес никой не се е сетил да възстанови надписа, показващ точното местоположение на гроба на големия български писател. Зад безименната плоча може да се разпознае паметника, указващ гроба на Пенчо Славейков. Гробът, в който са положени част от неговите близки, намиращ се в същата част от гробищния парк, обаче е в окаяно състояние. Тъжна гледка е и мястото, в което е погребан писателят Петко Ю. Тодоров. От плочата от години липсват част от буквите, изписали името на твореца.
Гробът на някогашния министър-председател на България Димитър Петков трудно може да бъде открит сред храстите, които са го обвили от всички страни. Ако все пак човек успее да се пребори с растителността и да стигне до каменната плоча ще види, че върху нея вече изключително трудно се различава надписът "борец за освобождението на България, изгубил ръката си при Шипка, български държавник убит от български куршум". Липса и бюстът, който преди години е стоял над гроба на големия български държавник.
Тъжна гледка е и гробът на незабравимата Елисавета Багряна. Плочата с името на поетесата е била счупена и в последствие по груб и грозен начин парчетата са съединени и замазани без да е ясно защо не е издигнат нов и по-красив паметник, нещо което не коства нито много усилия, нито много средства. Елисавета Багряна е положена точно до Елин Пелин, чийто гроб днес вече е започнал леко да потъва и да се накланя в единия си край.
От години сдружение"Епископ Йосип Щросмайер" се опитва да ангажира общественото мнение за състоянието на местата, където са намерили последния си дом редица имена от нашата история. Ако не ги уважаваме и не поддържаме последните им убежища не виждам как искаме да вървим напред, коментира Трифон Павлов. Аз имам мисленето, че държавни институции биха могли да проявят известен интерес към това нещо, добави той.
"Първо трябва да си променим мисленето и да не смятаме, че нещата започват от нас и ще свършат с нас. Дори и най-бедната държава би трябвало да има финансовия ресурс, за да поддържа тези места. Правят се литературни вечери на Славейков, на Яворов, раздават се награди, но първо трябва да се тръгне от гробищата", коментира още Трифон Павлов.
"Първо е желанието, което трябва да бъде проявено, на второ място идва финансирането, което не е чак толкова голямо и не изисква кой знае какви усилия това нещо", подчерта още веднъж той и добави : "От нас зависи, не трябва да търсим вината някъде си или в нещо си. Имаме ли желанието винаги може да намерим не толкова големите средства, за да възстановим паметниците. Това зависи от нас, от инициативата и от доброто сътрудничеството между организации. Тук е и ролята на неправителствения сектор и на гражданското общество, което според мен не съществува".
Всичко, което прави сдружението е благодарение на труда на доброволци и на спомоществователството на определени организации и хора, които подкрепят тяхната кауза. Желаещите да им помогнат лесно могат да открият техните контакти в интернет и заедно с тях да помогнат паметниците на големите имена в българската история да станат такива, каквито трябва бъдат.
