В продължение на много години един от най-дискутираните въпроси в Турция е за това какво е значението на членството на страната в ЕС. Този въпрос се обсъжда от две гледни точки. Едните смятат, че „каквото и да направим, няма да ни приемат в ЕС, тъй като сме мюсюлмани”. Други казват: „Ще изпълним всички условия за членство, но няма да ни приемат – голяма работа”.
Докато текат тези спорове не трябва да се забравя, че Европа не е монолитен, един организъм с единно мислене. Заедно с противниците на приемането на Турция в ЕС има и поддръжници на тези идея, според които членството на Анкара е „обогатяване” за Европа. В тази връзка, нещата трябва да се анализират от гледна точка на факта, че „има две Европи”.
Турското „приключение”, свързано с членството в ЕС, има дълга история. Ако не беше държавният преврат на 12 септември 1980 година, може би и Турция би достигнала същите икономически и социални възможности, които са характерни за страните членки на ЕС. Превратът попречи на това, както и на всяка положителна стъпка.
Въпреки че в последното време няма активни действия, свързани с членството на Турция в ЕС, през 90-те години на миналия век в това направление бяха предприети сериозни стъпки. Тогава имаше предположение, че „с влизането си в ЕС Турция ще изгуби своята религия”. В дискусиите от края на миналия век победиха привържениците на следната идея: „Ние ще влезем в ЕС със своя езан (мюсюлмански призив за молитва – бел.ред.) и минаретата”. Така и стана. Въпреки че Турция не успя да стане член на ЕС, благодарение на мюсюлманските имигранти, живеещи в страните от европейския блок, и „езанът”, и „минаретата” отдавна „влязоха” в ЕС.
Днес с все по-голяма популярност се ползва коалицията на поддръжниците на следната гледна точка: „Няма да ни приемат в ЕС, нека се откажем от това начинание”. Но влизането в Съюза ще донесе полза не само за Турция, но и за живеещите в Европа мюсюлмани.
„Не трябва да се отказваме от мюсюлманската идентичност. От тази гледна точка последните 20 години са добър пример. Това, че мюсюлманите са част от обществената сфера не е свързано с идентичността, а с ежедневния живот, със смесването. Провежданата от Европа политика на идентичност лошо се справя с изпитанието с исляма и мюсюлманите. Демократите-секуларисти в Турция сметнаха, че е възможен „танц” с ислямистите. Съществуващите прегради изчезнаха, ние се съгласихме заедно да говорим, мислим, действаме и живеем. Европа отлага този „танц”. Задълбочаването на отношенията между Турция и ЕС ще предотврати изолацията от мюсюлманската общност в Европа. Изграждането на отношения между ЕС и Турция едновременно с това предполага и изграждането на отношения с мюсюлманите, живеещи в рамките на европейския блок. Въпреки че връзките между Турция и ЕС днес са изгубили своята енергичност, колкото важна е Турция за ЕС, толкова важен е и европейският блок за страната”, казва професорът по социология Нифюлер Гьоле.
За Турция влизането в ЕС не е само „членство” в дадена организация. Присъединяването към европейския блок е условие за избягването на капаните, които са създадени с цел да бъде разпространяван „страхът от исляма”.
Йени Ася
