"..Надявам се, че любезний ми народ и от двете страни на Балкана, който с такава радост и ентусиазъм посрещна това велико събитие, ще ми подаде своето съдействие за заякчаването на святото дело – Съединението на двете български области в една държава – и ще бъде готов да направи всичките жертви и усилия за запазването на единството и независимостта на милото ни отечество. Нека Бог ни бъде на помощ в това нужно и велико предприятие!"
Манифест на княз Александър I Батенберг
Съединението на Княжество България и Източна Румелия е актът на фактическото обединение на огромна част от българите, живеещи с усещането за принадлежност към държава с древно и славно минало. Постигайки националния идеал за свобода от 1878 година, сънародниците ни изживяват кошмара по задоволяването на геополитически интереси чрез Берлинския договор, който всява разделение и разпокъсаност в още неукрепнала България.
Живеейки с усещането, че няма да позволят на никого никога повече да определя съдбата им, българите се вдигат на въоръжена борба, за да си вземат това, за което загинаха Левски и Ботев – святата република! И така идва Освобождението ни. А Съединението е естественият резултат от ентусиазма и жертвоготовността, таени дълбоко в душата на българина през последните столетия в сянката на Полумесеца.
Народните бунтове в Голямо Конаре, Пазарджик, Панагюрище и други български селища водят след себе си до обединението на двете области. Тези акции минават под контрола на Българския таен централен революционен комитет, който от пролетта на 1885 г. под ръководството на Захари Стоянов започва масова пропаганда относно каузата на обединението. Въпреки несъгласието на Великите сили и противно на решенията от Берлинския конгрес, българите демонстрират блестяща дипломация в осъществяването на крайната цел.
В нощта срещу 6 септември 1885 г. войските на майор Данаил Николаев свалят Гаврил Кръстевич – османския губернатор в Пловдив. Това предизвиква голям възторг сред населението в подкрепа на Княжеството. На 8 септември Александър I издава прокламация, с която се обявява за „княз на Северна и Южна България“.
„Да бъде известно на моя любезен народ, че на 6-й того жителите на така наречената Източна Румелия след свалянието на тамошното досегашно правителство и избиранието на друго привременно обявиха Съединението на Източна Румелия с Княжеството и единодушно ме прогласиха за Княз и на тая област..“.
А Съединението на двете български области получава и международно признание. Това става с два важни дипломатически момента: подписването на българо-турската спогодба от 20 януари 1886 г. и Топханенския акт на Великите сили от 24 март същата година. Ако бъдат изключени някои изолирани случаи, нашите предци осъществяват обединението на Княжеството с Източна Румелия без големи кръвопролития.
Съединението е един от малко постигнатите ни национални идеали. Дано то не ни прави силни само на думи!
Автор: Румен Скрински
