Днес Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург се произнесе по делата Бехар и Гутман срещу България (жалба № 29335/13) и Будинова и Чапразов срещу България (жалба № 12567/13), отнасящи се до системната антисемитска и антиромска реч на Волен Сидеров преди и скоро след избирането му за народен представител през 2006 г. Това се казва в съобщение до медиите от Българския Хелзинкски комитет.
Решението на Съда идва след като през август 2012 г., след дългогодишни дела, Върховният касационен съд потвърди отказите на Софийския районен и на Софийския градски съд да осъдят Сидеров за дискриминационна реч по Закона за защита от дискриминация.
И двете жалби се отнасят до серията антималцинствени публикации и речи на Сидеров в различни медии, митинги и в парламента, с които, като част от политическата му платформа, той става народен представител.
Сред посочените от жалбоподателите изявления са тези от антисемитските книги на Сидеров „Бумерангът на злото“ (изд. 2002 г.) и „Властта на Мамона“ (изд. 2004 г.); тези от предизборен митинг в Бургас на 22 юни 2005 г., където Сидеров заявява, че „педерасти, цигани, турци, иностранци, евреи и всякакви други“ вече няма да има в българския парламент; серия броеве на телевизионното предаване „Атака“ по телевизия „СКАТ“ и др.
Съдебните искове на жалбоподателите били отхвърлени от Софийския районен съд през 2009 г., който намира, че целта на изявленията на Волен Сидеров не била да създаде враждебна, обидна или застрашителна среда за малцинствата, както и че не е бил в състояние да повлияе на аудиторията. Това решение е потвърдено от Софийския градски съд, който отсъжда, че изявленията на Сидеров не се ползват със закрилата на свободата на словото, но за да нарушават закона е трябвало да бъдат насочени поименно, към конкретни лица. През 2012 г. Върховният касационен съд отказа да допусне жалбата на ищците до касационен контрол.
И по двете дела ЕСПЧ намира, че българските съдилища не са осигурили правилния баланс между свободата на изразяване на Волен Сидеров и правото на жалбоподателите да не бъдат подлагани на дискриминация. Нещо повече – Съдът подчертава задълженията на националните власти да се борят с расовата дискриминация, която включва дискриминацията на етническа основа.
Съдът намира, че националните съдебни органи са омаловажили капацитета на изявленията на Сидеров да стигматизира евреите и ромите в България, като вместо това са определили изявленията като легитимен дебат по обществено значими въпроси.
По отношение на еврейската общност ЕСПЧ сочи, че Сидеров е целял да охули евреите, използвайки в книгите си добре известни стари антисемитски и отричащи Холокоста митологеми. Това, произнася се Съдът, е видно от самите изявления, независимо от широкия тематичен контекст на книгите. Отричането на историческия факт на Холокоста се ползва с изключително ограничена защита по член 10 от Европейската конвенция за правата на човека (свободата на изразяване). Омаловажавайки тези изявления националните съдилища не са преценили правилно баланса на защитени от Конвенцията права, и това обстоятелство не се влияе от специфичния исторически контекст на еврейската общност в България.
По отношение на ромската общност Съдът отново намира, че Софийският районен съд и Софийският градски съд са отдали прекалено голяма тежест на свободата на изразяване на Волен Сидеров от една страна, докато от друга са омаловажили ефекта от изявленията му върху етническите роми в България. Тези изявления, отбелязва решението, умишлено са използвали остра реч, която да представи ромите като особено склонни към престъпност. Сидеров системно е правил такива изявления преди да бъде избран за народен представител, а и след това, включително като е използвал изрази като „геноцид над българската нация“, „цигански терор“, „цигански банди“ и др. Като използвал конкретни случаи на извършени престъпления, Сидеров е представил целия етнос като социални паразити, които злоупотребяват с права и подлагат мнозинството на системно насилие. ЕСПЧ се произнася, че без съмнение изявленията на Сидеров далеч са надхвърлили легитимния дебат за междуетническите отношения и престъпността в България, и са преминали в крайно отрицателно стереотипизиране, целящо да оскърби ромите и да подбуди предразсъдъци и омраза спрямо тях. Широкото разпространение на тази реч – в телевизионни и радио програми, публични речи и книги – е направило тези изявления изключително широкодостъпни. В решението се отбелязва още, че след тези изявления Сидеров е станал популярен политик и дори се е явил на балотаж на президентски избори, докато тези изявления са били централен компонент от политическите му послания. Съдът припомня, че много пъти е отсъждал, че представянето в негативна светлина на цяла етническа, религиозна или друга група не се ползва с никаква или се ползва с много тясна защита по член 10 от Конвенцията.
„Това са изключително важни решения и ние сме много щастливи, че на жалбоподателите беше признато, че не са получили дължимата защита от националните съдилища“, коментира адв. Адела Качаунова, директорка на програмата за правна защита на Българския хелзинкски комитет. „За съжаление изявленията, направени в онези години от г-н Сидеров, най-вече тези спрямо ромите, станаха стандарт за много български политици и медии, които подчертават етноса на извършители на престъпления, само когато те са роми. Това е първо от подобни решения, разгледани от ЕСПЧ. Ние очакваме и произнасяне и по следващи дела, отнасящи се до несанкциониран език на омразата, използван от български политици. Днешните решения на Съда ще имат важно значение в бъдещата съдебна практика в България“, заяви още адв. Качаунова.
