Съдиите в България не поставят въпрос за увеличение на възнагражденията си, а за привеждането им в съответствие с реалните доходи в обществената сфера. Това се казва в позиция на Съюза на съдиите по повод публичната дискусия за бюджета на съдебната система „и очевидните опити от страна на представители на изпълнителната власт да противопоставят работещите в съда, прокуратурата и следствието на работещите в бюджетната сфера”.
"Размерът на възнагражденията на народните представители, председателя на Народното събрание, президента, съдиите в Конституционния съд, министрите, председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, главния прокурор и директора на Националната следствена служба, както и на съдиите, прокурорите и следователите се определя от законодателната власт на базата на средномесечните възнаграждения в обществения сектор или в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт. През последните три години единствено възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите не са привеждани в съответствие с нарастването на средномесечните възнаграждения в обществения сектор.
На този фон звучат странно изявленията на министъра на финансите за размера на възнагражденията в съдебната власт, след като неговото възнаграждение се определя по същите правила, но е актуализирано на всеки три месеца от встъпването му в длъжност", посочват от Съюза на съдиите.
От там казват още: "Съюзът на съдиите в България винаги се е съобразявал с икономическите трудности на държавата, но и e реагирал на многократните опити от страна на представители на изпълнителната власт чрез популистки изказвания да противопоставят съдиите, прокурорите и следователите на останалата част от обществото, внушавайки, че средствата от бюджета на съдебната власт биха могли да бъдат пренасочени към най-уязвимите социални групи.
Подчертаваме, че съдиите в България не поставят въпрос за увеличение на възнагражденията си, а за привеждането им в съответствие с реалните доходи в обществената сфера. Това съвсем не изключва актуалността на въпросите за прозрачното управление на бюджета на съдебната власт от Висшия съдебен съвет и за задълженията на министъра на финансите във връзка със събирането на задълженията към бюджета на съдебната власт, чийто размер по данни от Висшия съдебен съвет възлиза на 746,6 милиона лева, а само по актове, предявени през 2014 г. – на 35 милиона лева.
Съюзът на съдиите в България многократно е изразявал загрижеността си, че бюджетът на съдебната власт не се управлява оптимално и прозрачно и това не осигурява убедителността на разходването му, нито позволява да се проследи движението на средствата за съдилищата, за прокуратурата и за самия Висш съдебен съвет, които се разпределят в три различни бюджета. Съюзът на съдиите последователно е поставял във фокуса на вниманието проблема за разпределението на средствата между отделните структури на съдебната власт, отправял е конкретни предложения за извършване на задълбочен анализ на управлението на бюджета и продължава да настоява Висшият съдебен съвет да предприеме решителни мерки за преодоляване на дефицитите в тази насока на дейността си.
Очакваме този път публичната дискусия да доведе до обществено отговорно поведение на компетентните органи, всеки от които добросъвестно да изпълни задълженията си за укрепване на институционалната и индивидуална финансова независимост на съдебната власт, като загърби популизма и конфронтацията”, се казва в позицията на ССБ.
Пприпомняме, че през септември Висшият съдебен съвет (ВСС) реши за нарастване на заплатите на магистратите с 12%. Актуализацията на възнагражденията е заложена в проекта на бюджет за 2016 г., изготвен от ВСС. Кадровиците искат 542,5 млн. лева бюджет, от тях 330,3 млн. лева за заплати, в които са планирани 12-те процента увеличение.
В писмо до министъра на финансите Владислав Горанов членовете на ВСС пишат, че от 2012 г. досега обаче заплатите на магистратите са замразени, докато тези на другите две власти са индексирани няколко пъти. От ВСС припомнят на Горанов, че от началото на годината заплатите в тяхната система е трябвало да бъдат увеличени с 12%, което е изисквало съответно и одобрение на 45,1 млн. лв. допълнителни разходи по бюджета на съдебната власт. Последното трябва да стане с постановление на Министерски съвет.
