Имаме значително увеличение на кандидатите в годината, в която взехме решение във връзка с коронакризата кандидатстването да е с оценките от зрелостните изпити. Това заяви пред БНТ ректорът на Софийския университет проф. Анастас Герджиков. Той допълни, че очаква увеличението да е с около 50%.
Наред с причината, че много млади хора няма да заминат за чужбина, защото им се струва, че е опасно, друга причина е и това, че в повечето специалности приемът е с матури.
Проф. Анастас Герджиков, ректор на СУ "Св. Климент Охридски": Ние винаги сме приемали с оценките от държавните зрелостни изпити, но освен това имахме и собствени изпити. Тази година от съображения за сигурност повечето наши изпити отпадат и ще приемаме само с оценките от държавните зрелостни изпити. Много хора, които не завършват тази година, а в предишните години, очевидно са решили, че това е удобна възможност да кандидатстват, без да се готвят специално отново.
Проф. Герджиков отбеляза, че тази година няма да се приемат студенти по-лесно никъде в България. По думите му единственото, което влияе на затрудненията при кандидатстването е съотношението между кандидати и места.
Що се отнася до качеството при влизането в Университета - за да има наистина високо качество, трябва да приемаме по-малко хора за един и същи брой места или обратно - да намаляваме броя на местата. През последните 5 години това се случи. Ние бяхме стигнали до момента, когато имахме 55 000 зрелостници и 70 000 свободни места във висшите училища. След 5 години реформи сега имаме 38 000 места, което е два пъти по-малко. Това значи два пъти по-високи качества на кандидатстващите във висшите училища, каза проф. Герджиков.
Относно новата стратегия за висшето образование, ректорът на университета уточни, че истинската реформа е настоящата стратегия, чието действие изтича тази година. В резултат системата е променена изцяло. Качеството е значително повишено още от входа, където има по-малък брой места за същия брой зрелостници и така през няколко етапа до завършването.
Стратегията, която ще е актуална през 2021 година, е продължение на старата с идеята, че след като са направени нужните реформи, системата е подредена финансово, може да се подходи към новаторски неща като дигитализацията, дигиталната креативност, меките умения, да се научим да учим цял живот и т.н., обобщи той.
В този смисъл това, което казвате за трите години за получаване на бакалавърска степен, не е така. Има такова предложение в стратегията, но то е да се обмисли по тези 52 професионални направления, които имаме, в кои от тях са склонни всички университети да преминат от четиригодишен на тригодишен бакалавър, каза проф. Герджиков.
На този етап това са някои от училищата по изкуствата и някои от специалностите в областта на икономиката.
Проф. Герджиков обясни, че тригодишното обучение за бакалавър предполага изучаването на по-малък обем от материал, защото идеята е, завършвайки тази степен, човек да може да започне работа, да прецени какво още му е нужно и да продължи обучението си в магистърска програма, където за двегодишен период да разшири познанията си, насочвайки ги в определена специалност.
На въпрос колко средства трябват на Софийския университет, за да стане истински модерно учебно заведение, ректорът проф. Анастас Герджиков отговори така: "Аз смятам, че ние сме истински модерно учебно заведение, но ако ме питате колко средства трябват на университета, за да влезем в класацията на първите 500, аз мисля, че не много. Много трябват, за да влезем в първите 100. Там най-бедният университет има 1 млрд. годишен бюджет. В първите 500 е малко по-лесно да се влезе. Трябва, разбира се, финансиране. И освен това защо говорим само за Софийския университет? Аз много пъти казах, че има поне 4-5 университета, които могат да влязат в първите 1000, а още не са там".
