Най-малко 120 български граждани са били убити по време на съветската окупация в България в периода 1944-1947 г.
Това показват документите, които се съхраняват в Централния държавен архив (ЦДА), след като на 8 септември беше пуснат новият уебсайт „Съветската окупация в България (1944 – 1947 г.)“. Той е част от дигиталната колекция "Архивите говорят".
На сайта може да се намери поименен списък на хората, убити от съветски войници, прегазени или наранени от съветски камиони. Той е изготвен въз основа на три архивни документа, съхранявани в ЦДА. Това са: Списък (непълен) на лица, убити от съветски войници, прегазени или наранени от съветски камиони, някои от които получили обезщетение; Списък от полк. Бл. Пенев, областен началник на милицията – Пловдив, и М. Сиди, заместник-инспектор Криминална служба, за злополуки, прегазвания и катастрофи с пострадали български граждани, извършени от съветски военнослужещи от 9 септември 1944 до 30 юни 1947 г.; Списък (непълен) с прегазени лица и домашни животни от съветски камиони от 16 септември до 1 декември 1944 г., някои от които са обезщетени.
В списъците може да се открие подробна информация за загиналите - три имена, възраст, местоживеене, дата и място на злополуката и причина за смъртта. Сред убитите има много деца.
Още: Проф. Овчаров: Паметникът на съветската армия трябва да се премести, тя не ни е освобождавала
Митологизацията на Червената армия
Михаил Груев, председател на Държавна агенция "Архиви", отбелязва, че фактите от ранното военно присъствие на Червената армия в България "бяха обект на мащабна митологизация в годините на комунистическия режим, бяха умело и същевременно избирателно вплетени в неговия официален исторически наратив и бяха подложени на мащабна мемориализация", цитиран от в. "Сега".
Снимка: Actualno.com
"Практически във всеки по-голям български град беше изграден паметник на Съветската армия – освободителка, загиналите във военни лазарети и по други причини войници бяха обособени в добре поддържани гробища и костници, поставени бяха стотици паметни плочи. В обект на почитание беше превърнат дори първият съветски танк, прекосил българската граница. Безспорен факт е, че това мащабно и комплексно идеологическо въздействие върху поколения българи има своите последствия и днес, когато дебатът за ролята на Червената армия в България продължава.
Още: Руснаците ни донесоха ново поробване: Полша разруши 4 паметника на Червената армия
Действително, в десетилетията след 1989 г. този сиропиран и по същество фалшифициран разказ сериозно ерозира. Той беше опроверган от десетки сериозни исторически изследвания, документални сборници и филми и задълбочени журналистически разследвания. Десакрализирана и частично премахната беше и естетиката на този тип мемориализация", пише той.
Все пак отбелязва, че темата за ролята и мястото на Червената армия в процесите на установяване и укрепване на комунистическия режим в България, както и на тясно свързаните с нея съветски тайни служби, сякаш остава подценена от изследователите, а и в публичното пространство. "Разбира се, една от причините за това е и ограниченият достъп до съветските архиви, където се съдържа основната информация. Въпреки това архивната революция в източноевропейските страни през последните десетилетия, както и частичната пропускливост на руската архивна система през 90-те години на миналия век, вкараха в научен оборот огромно количество документи, които позволяват реконструкцията на процеса на комунизация на всяка една от тези държави", казва Михаил Груев.
Още: Европа руши съветските си паметници в знак на гняв срещу Русия
Колко хора са били убити в домовете си?
"Не можем да установим дали има политика, но в значителната си част това са битови инциденти, настъпили при грабежи, изнасилвания от страна на обикновени съветски войници", заяви Груев пред Нова ТВ на въпрос защо българи са били убивани в домовете си.
Той обясни, че най-голямо присъствие на съветската армия е имало в Сливен, Ямбол и Казанлък, но възниква и въпросът каква е тяхната численост. Към края на окупацията – 1947 г. - остават около 90 000 войници, каза историкът.
