Критично ниски са обществените оценки за работата на Иван Гешев и Борислав Сарафов, но гражданите имат огромни очаквания към главния прокурор. Съдебната реформа продължава да бъде важен приоритет, въпреки че е в застой. Това показва извод от национално представително изследване*, проведено в периода 26 ноември - 15 декември 2024 г. , от социологическа агенция "Глобал Метрикс" по поръчка на Български институт за правни инициативи (БИПИ).
Резултатите от изследването показват, че в края на декември 2024 година оценките за работата на прокуратурата през последните десет години са преобладаващо ниски и отразяват многократно регистрираното ниско доверие, потвърдено от редица социологически изследвания и анализи. Още: Мащабен протест ще иска спиране на процедурата по избор на главен прокурор
На границата между "слаб" и "среден"
Според общественото мнение работата на прокуратурата под ръководството на Сотир Цацаров (изследване на БИПИ от 2019 г.), Иван Гешев и Борислав Сарафов по петстепенна скала от 2 до 6 се концентрира в позициите "слаба" и "средна". Средната оценка за резултатите от дейността на обвинението в мандата на Сотир Цацаров беше 3.05, за Иван Гешев е 2.75, а за Борислав Сарафов – 2.81.
Налице са все пак и специфики - докато оценките за мандата на Сотир Цацаров са били също критични, но изтеглени в по-умерените позиции на скалата, мнението за работата на прокуратурата при Иван Гешев достига два пъти повече слаби оценки. Същата тенденция се запазва, макар и леко смекчена, в оценките за Борислав Сарафов.
Оценките и за тримата ръководители на прокуратурата показват силно критични мнения, които са индикатор на слаби резултати както в справянето с битовата престъпност, така и в борбата с корупцията по високите етажи на властта. Работата в тези направления гражданите виждат основно като кампанийна, а преобладаващото мнение е, че прокуратурата се използва за политически цели и няма никакви ползи за обществото от работата на главния прокурор, посочват от БИПИ. Още: БХК публикува актовете, с които Сарафов управлява прокурорите
Съдебна реформа в застой
Над две трети от пълнолетните българи смятат, че съдебната реформа е в застой, а основни аспекти от нея определят като неизпълнени. Между една пета и една трета от запитаните все пак виждат някакви, макар и много слаби, резултати в отделни направления. Основните причини за неосъществената съдебна реформа, според общественото мнение, са интересите на различни обществени кръгове, които работят за това съдебната реформа да не се реализира (56%), както и политическата криза (37%), и липсата на политическа воля (35%) за реформи в този сектор. Около една трета от запитаните са склонни да посочат и липса на воля сред магистратите, което показва, че от гледна точка на общественото мнение няма "невинни"за неосъществената съдебна реформа. Още: "Къде е октоподът в съдебната система": Съдия Атанаска Дишева с разкрития за влияния върху магистрати
Като контрапункт на тези оценки, мнението, че няма обществена подкрепа се споделя от едва 9% от запитаните. Налице е широк консенсус за важността на съдебната реформа. На това мнение са почти всички (75% смятат, че съдебната реформа е много важна, а 20% я смятат за по-скоро важна). Българите задават широк кръг приоритети за съдебната реформа в следващите няколко години, като най-важните за гражданите са: реална и ефективна борба с корупцията по високите етажи на властта (81%), независимост на съда (75%), бърз съдебен процес (61%), борба с битовата престъпност (55%), отчетна и ефективна прокуратура (54%), борба с домашното насилие (50%), сочат още резултатите. Още: Парламентът продължава да бърза със спирането на избора на Сарафов
В заключение от БИПИ изтъкват, че общественото мнение дава силна подкрепа и ясни приоритети за съдебната реформа, но е изключително недоволно от липсата на резултати.
*Национално представителното изследване е проведено посредством метода на стандартизирано персонално интервю тип "face-to-face" с регистрация на данни чрез таблети сред 1020 пълнолетни граждани на България в периода 26 ноември-15 декември 2024 г.
