Мартин се родил с чудни прозрачно зелени очи. Бил на само на 40 дни, когато една нощ младата му майка тръгнала нанякъде да търси щастие. Сигурно изгубила пътя, защото не се върнала, а година след това и таткото поел по далечни земи да лекува нараненото си сърце.
SOS Детски селища търси приемни родители от цялата страна
Дядо Мартин и баба Ана
Мартин останал в къщурката на дядо Мартин и баба Ана. Имал си червено дървено конче, но докато растял, а то му ставало малко, мечтаел да има голяма кола, с която да тръгне по непознатия свят и да намери мама и тате. Преди да стане на пет, дядо Мартин ги напуснал завинаги. В очите на баба Ана дошли сълзите и вече не си отишли. Уж говорела, а все като плач се извивали думите от устата й. Мартин я държал за ръка и не ходел никъде без нея. Не бил влизал в детска градина, а баба Ана не познавала буквите и не можела да му прочете приказка.
Още: SOS Детските селища - когато грижата надхвърля пределите на селището (СНИМКИ)
Липса на документи
Дали било за късмет, че един от Центровете за обществена подкрепа на SOS Детски селища се намирал в техния квартал, още никой не знаел, но любопитното момче със зелени очи надникнало, харесало цветната стаичка за деца, получило боички и листи и дълго рисувало. На другия ден пак, и така свикнало след закуската на баба Ана да остава в Центъра, да рисува, да реди пъзел или да подрежда количките в дълги редици. Понякога тихичко разказвал, че баба Ана му се карала и никъде не го пускала. „Вие защо не се карате като сте възрастни?“ питал Мартин. И възрастните хора от Центъра поканили баба Ана, поговорили за нея и детето, предложили подкрепа. Не разбирали страха й да пусне малкото момче на детска градина, особено ако те щели да помагат с таксите. Накрая причината се появила и смаяла всички: баба Ана била на 65 години, живеела в този дом повече от 35 от тях, и нямала никакъв документ- нито документ, че домът е неин, нито че тя е баба Ана, нито че е баба на момчето. Това никак не било добре. И тръгнали със социалния работник по мъките. Никоя служба не можела да помогне - Община, Полиция, Агенция по вписвания, никой не знаел какво се прави в такъв случай, как баба Ана е жива, но всъщност я няма. Завъртели се месеци из омагьосан кръг на закони и наредби. А идвала есен и Мартин трябвало да се запише в първи клас. Записал го социалният работник. Купили раница и тетрадки. Детето сияело от щастие. И голяма синя кола му купили, за да се сбъдне детската мечта поне наполовина.
Краят
Приказката трябвало да свършва вече, по правилата на приказките. Краят не бил нито лош, нито хубав. Живеели Мартин и баба Ана, която още не била официално доказала, че е баба Ана. Мартин ходел в първи клас, после се отбивал в Центъра да рисува. Сега на белите листи се редели влак след влак, сигурно за дългия път, по който се минава, за да се откриват майките. И надеждата се возела на влака.
Днес Мартин се смее със зелените си очи.
Тази приказка е от един от Центровете за обществена подкрепа на SOS Детски селища България. Тяхната мисия е да подкрепят семействата в риск. SOS Детски селища България имат центрове за обществена подкрепа в София, Велико Търново, Габрово, Перник и Трявна.
Ако Вашето семейство има нужда от подкрепа, пишете ни на office@sosbg.org.
