Софтуер ще извършва автоматични проверки и анализ на декларации за конфликт на интереси и за имотно състояние на държавните служители в централната и териториалните администрации. Това е една от основните мерки за борба с така наречената дребна корупция, залегнали в новата Национална стратегия за превенция и противодействие на корупцията, която обхваща 6-годишен период – от 2021 до 2027 година, пише Монитор.
Въвеждането на софтуер е необходимо предвид големия брой проверки, които трябва да се направят, за да се установят размерът на банковите сметки и имуществото на служителите. В него ще се извършва прием, съхранение и обработка на подадените декларации във вид, който да позволява автоматична обработка на данните в тях и намирането на несъответствия с данните, съхранявани в други публични регистри. Предвижда се и подобрение в системата за налагане на глоби и промяна на кръга от лица, които са ангажирани с тази дейност поради открити слабости.
Национална стратегия за превенция и противодействие на корупцията (2021-2027 г.), Пътна карта за изпълнение на Национална стратегия за превенция и противодействие на корупцията (2021-2027 г.), както и Анализ на изпълнението на Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията (2015-2020 г.) бяха приети от Министерския съвет в сряда. Те са изготвени от работна група с участието на представители на Висшия съдебен съвет, Инспектората към Висшия съдебен съвет, Върховния касационен съд, Върховната касационна прокуратура, Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, Министерството на правосъдието, Министерството на вътрешните работи, Главния инспекторат към Министерския съвет, инспекторатите към всички министерства, Националното сдружение на общините в Република България и представители на местната власт, неправителствените организации и работодателските организации, признати на национално равнище, които са членове на Гражданския съвет към Националния съвет по антикорупционни политики.
Стратегията за следващия 6-годишен стратегически период включва седем приоритета: укрепване на капацитета и повишаване на прозрачността в работата на антикорупционните органи и звена, противодействие на корупционните престъпления, укрепване на капацитета и подобряване на работата на органите, натоварени с контролни и санкционни правомощия в администрацията, повишаване прозрачността и отчетността на местната власт, освобождаване на гражданите от „дребната" корупция, създаване на среда за обществена нетърпимост към корупцията, своевременен отговор на необходимостта от актуализация на националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията, включително в отговор на препоръки, отправени от международните институции. Пътната карта предвижда мерките към всеки един приоритет, действия по изпълнение, индикатори и срок за изпълнение, очаквани резултати, финансиране и отговорни институции.
Според стратегията важна стъпка, необходима за освобождаването на гражданите от „дребната корупция“, е намаляването на човешкия фактор при предоставянето на административни услуги от централните и местните власти. Особено внимание се обръща върху необходимостта от електронизацията на услугите, предоставяни от Дирекцията за национален строителен контрол и органите на местно самоуправление при упражняване на правомощията им по Закона за устройство на територията. Работи се и за премахването на удостоверителни документи на хартиен носител.
В стратегията са предложени и мерки за справянето с корупцията, свързана с обществените поръчки. Една от тях предвижда необходимостта да бъдат създадени различни канали за съобщаване на случаи на корупция или конфликт на интереси, да бъдат обобщавани и оповестявани предприетите действия по постъпилите сигнали, както и да се изготвя периодичен доклад за резултатите от мониторинга на обществените поръчки. Той ще съдържа предоставена от КПКОНПИ и АФКОС информация относно: броя на получените сигнали за измами, корупция или конфликт на интереси при възлагането и/или изпълнението на обществени поръчки.
Предвижда се още осигуряването на допълнителна квалификация на магистрати и полицаи по линия борба с корупцията, както и на повишаване на професионалната квалификация на заетите в администрацията, работещи в областта на обществените поръчки, по въпросите на конфликта на интереси и корупцията. По отношение на премахване на корупционните практики сред чиновниците е ротацията на служители на рискови за това престъпление места. Сред тях са Министерството на енергетиката, Министерството на вътрешните работи, Министерството на туризма, агенция „Митници“ и др. Това е мярка, залегнала още в предишния стратегически период, завършил през 2020 г., и ще продължи и през този чрез автоматизирано разпределение на служители, в сектори, които позволяват това.
Друг основен приоритет на стратегията е осъществяването на по-активна комуникационна кампания относно корупцията и мерките за справянето с нея. Един от методите за това е разширяването на обхвата на антикорупционното образование в училищата чрез включване в учебните програми на по-подробното изучаване на понятието за корупция и антикорупционните мерки на всички нива. Целта на тази предвидена промяна е създаването на нетърпимост у младите спрямо тези престъпни практики, за да се предотвратят бъдещи такива.
