Социалното неравенство убива

Има стрес и стрес. Първият е просто неприятна част от всекидневния живот, която в известен смисъл е полезна, тъй като възпитава характера. Вторият убива.

В какво е разликата? Учените се спрели на странно субективно обяснение – колкото по-безпомощен се чувства човек пред източника на стрес, толкова по-лош е резултатът. И колкото по-ниско стои на социално-икономическата стълба, толкова по-слабо е това чувство на контрол, пише New York Times.

Хората, живеещи „на дъното”, умират „преждевременно” два пъти по-често, отколкото тези „отгоре”. Освен това те по-често страдат от депресии, сърдечни заболявания и диабет. Стресът поради бедност през младите години оказва наистина разрушително въздействие върху здравето в по-нататъшния живот.

Дори тези, които могат да се издигнат, са по-склонни към болести от богаташите, които никога не изпитвали недоимък. Богатството намалява риска от заболявания, намалява чувството за безпомощност и открива по-широк достъп до ресурси от рода на физкултура, добра храна и социална подкрепа. Но последствията от ранния жизнен стрес очевидно ускоряват стареенето.

Британският епидемиолог Майкъл Мармът нарича това явление „синдром на статуса”. Той изучавал чиновници в своята страна, които от десетилетия са сковани от йерархията, и стигнал до извода, че отчитането на „обичайните заподозрени” – пушене, хранене и достъп до медицинско обслужване – не отменя стреса в работата. Съществува пряка връзка между здравето, благополучието и положението в голямата схема. „Колкото по-високо се намирате в социалната йерархия, толкова по-добро е здравето ви”, казва ученият.

Мармът вини за това конкретна разновидност на стреса. Това не са проблемите на ръководителя, сблъскал се с дълъг списък задачи, и не е вълнението на амбициозните родители, решаващи в кое елитно училище да изпратят детето си. За разлика от хората с по-нисък ранг генералният директор и богаташът имат ресурси за решаването на своите проблеми. При бедните те по определение са значително по-малко.

По такъв начин стресът, който убива, се характеризира с отсъствието на чувство на контрол над своята съдба. Психолозите, изучаващи животните, наричат това придобита безпомощност.

Отпечатъкът о ранния жизнен стрес може да се открие след десетилетия. Например хроничното възпаление увеличава риска от дегенеративни заболявания от рода на болести на сърцето и диабет. Теломерите очевидно са по-къси при тези, които са изпитвали несгоди в ранния период от живота (показател, ускоряващ стареенето). Към това е открита връзка (независимо от доходите) между нищетата в началото на живота и по-високия риск от сърдечносъдови болести, високо кръвно налягане и артрит в зряла възраст. Съединителната тъкан все по-трудно зараства.

Според невробиолога Брюс Макюън от университета „Рокфелер” в Ню Йорк бедността прониква под кожата. Социалният статус има биологична константа. Социалното положение на родителите и нивото на стрес в детството, когато мозъкът и тялото се формират, влияят на уязвимостта към дегенеративни заболявания десетилетия по-късно. Те могат да променят дори възприемчивостта към инфекции. Например учените от университета „Карнеги Мелън” (САЩ) се опитвали да заразят доброволци с грип. Тези, които били расли в бедни семейства, не само се съпротивлявали на вируса по-неефективно, но и боледували по-тежко.

Както е открил невробиологът Питър Джанаръс от Питсбъргския университет (САЩ), студентите, смятащи, че родителите им имат нисък социален статус, демонстрирали по-изразена реакция на изображения на сърдити лица, която се измервала с активността на амигдалата, координираща страха. Учените подозират, че такъв стрес с времето подпомага формирането на артериална плака. Той показал също, че в група от 48 жени, които били наблюдавани в продължение на 20 години, по-високото ниво на стрес взаимодейства с намаления обем на хипокампуса, важен за обучението и паметта. При животните хроничният стрес също съкращава тази област от мозъка и препятства обучението.

Тези корелации повдигат сериозни въпроси за ролята на стреса в нашите жизнени постижения. Новото на образование и училищната успеваемост отдавна са свързани със социално-икономическия клас, и разликите между децата са видни от най-първите години. Едно от изследванията показало, че тригодишните деца, чиито родители имат професия, имат два пъти по-богат речник, отколкото децата, чиито семейства живеят от помощи. Възможно е бедните родители просто по-малко да разговарят със своите деца.

Невробиологът Марта Фара от Пенсилванския университет отбелязва, че при децата социално-икономическият статус е в корелация със способността да концентрират внимание и да игнорират разсейващите фактори. Наблюдава се разлика във функционирането на префронталния кортекс, свързан с планирането и контрола.

„Не е нужно да си невробиолог, за да разбереш: младите семейства имат нужда от снемане на стреса, по-високо ниво на образование, повече подкрепа – казва Фара. – Това не е само въпрос на равни възможности, но и проблем на общественото здравеопазване.”

Ако майката и бащата изкарват малко и са угрижени в мисли за необходимостта да платят наема, а наоколо районът е криминален, едва ли те ще бъдат добри родители. В САЩ всяко пето дете живее под чертата на бедността, което е с 35% повече, отколкото преди десет години. УНИЦЕФ е поставил САЩ на 26-о място в списъка с 29 развити страни по ниво на детско благополучие. По отношение на детската бедност само Румъния е по-зле от САЩ.

Националният изследователски съвет съобщава, че американците средно боледуват по-често и живеят по-малко от обитателите на 16 други богати страни в света. По разпространение на диабет сред възрастните над 20 години САЩ заема първо място, а по ниво на смъртност от исхемична болест на сърцето и заболявания на белите дробове – второ.

Японците пушат повече от американците, но ги надживяват. Французите и немците пият повече, но също живеят по-дълго. Освен това е удивително, че САЩ харчат за здравеопазване почти два пъти повече на човек от населението, отколкото страната, заемаща второ място по този показател.

От това следва, че въпросът за социалното неравенство не е нравствен, а икономически. Колкото повече пари се влагат в социалните служби, толкова по-добра е резултатността. Стресът не е проблем на бедните, а на всеки.