Светът вече научи името на новия стар президент на САЩ – Барак Обама. На този фон предстоящата смяна на властта в Китай – втората по значение държава в света – привлича далеч по-малко внимание.
На 8 ноември, само два дни след американските избори, в Пекин ще се събере 18-ят конгрес на Китайската комунистическа партия, на който ще бъде избрано петото поколение ръководители.
В демократичните и даже квазидемократичните страни изборите са ярко политическо шоу. Кандидатите са колоритни и добре известни фигури, програмите се обсъждат открито.
Предаването на властта по китайски е предварително режисирана "единодушна" замяна на едни безцветни апаратчици в еднакви костюми с други, на пръв поглед същите като първите. Но от това събитието не става по-маловажно за Китай и целия останал свят. Достатъчно е да заявим, че, според прогнозите на анализаторите, през 2020 Китай вероятно ще се изравни със САЩ по БВП
ТАЙНИТЕ НА ПЕКИНСКИЯ ДВОР
Определението "битка на булдози под килима", която някога е дал Уинстън Чърчил за съветската политика, днес изцяло и напълно се отнася за китайската. Както и в СССР, там официално изхождат от факта, че партията не може да греши, затова борбата и различията във възгледите между членовете на политбюро не се афишират. Светът може само да гадае, какво се случва вътре в тази "черна кутия".
Китайските експерти предлагат три версии на случващото се.
Хипотеза първа. Корупцията по върховете предизвиква в обществото растящо раздразнение и политбюро е решило сериозна да се захване с нея, показвайки, че няма недосегаеми.
Хипотеза втора. Изтичането на компромата срещу министър-председателя Вън Цзябао е ответен удар на група привърженици на бившия ръководител на Чунцинския градски комитет Бо Силай, към която професорът от американския университет Джордж Менсън Чжан Тянлян причислява запазилия голямо влияние бивш китайски президент Цзян Цзъчин и директора на китайските служби за сигурност Чжоу Юнкан.
Работещият в Хонконг френски професор Жан-Пиер Кабестан говори за "опита на обкръжението на Бо Силай да полее с мръсотия реформаторите".
Съпругата на Бо, Гу Кайлай, беше осъдена през август на разстрел с отлагане на изпълнението с две години за убийството на британския бизнесмен Нийл Хейууд. Срещу самия Бо Силай беше възбудено наказателно дело.
Версия трета, към която се придържа "Саут Чайна Морнинг Пост": Вън Цзябао сам е инициирал проверката, за да може да заяви по-късно, че обвиненията по негов адрес не се потвърждават.
Анализаторите обръщат внимание и на обстоятелството, че датата на откривана на партийния конгрес, на който ще назоват имената на новите лидери на страната, беше обявена в същия ден /29 септември/, когато Бо Силай беше изключен от партията. При това първоначално се предвиждаше конгресът да се проведе през октомври. Наблюдателите определят като многозначителен самият факт на неговото отлагане.
ОСОБЕНА СИСТЕМА
В Китай няма демокрация в западния смисъл на думата, но съществува добре замислена и достатъчно стабилна политическа система, създадена през 90-те години на ХХ век от архитекта на китайските реформи Дън Сяопин.
След Мао Цзедун Поднебесната вместо неоспорими еднолични лидери получи колективно ръководство, в което генералният секретар и президент е пръв сред равни.
В Китай отсъства и несменяемото пожизнено управление. В закона това не се казва, но по неписана традиция, главата на партията и държавата се избира за два петгодишни мандата, когато е на възраст около 60 години. През първия мандат той е задължен да си избере млад наследник, който да се обучи за през останалото време на всичко, което е необходимо, а страната и светът да свикне да го възприема като лидер. Теоретично "престолонаследникът" може да не премине през одобрение, но до днес подобни случаи не е имало.
По този начин Цзян Цзъмин избра за приемник настоящия лидер Ху Цзинтао, а той – застъпващия сега Си Цзинпин.
В китайската политика изключителна роля играе семейството. Около половината от висшето ръководство, включително Си Цзинпин, са синове на бивши членове на политбюро.
Огромно значение има и фактът кой с кого е работил преди и кой кого е изтеглил. В това няма нищо необичайно и на други места по света, но на Запад и в Русия политиците в много по-голяма степен играят всеки за себе си, лесно късат със старите приятели и създават нови, ако сметнат това за изгодно. В Китай създалата са група съществува в течение на десетилетия. Фактът, че нечии бащи преди половин век са се подкрепяли един друг, е достатъчен за техните синове да бъдат заедно.
Накрая, китайският политик след оттеглянето си не се превръща в "жив труп", а до края на живота си запазва огромно задкулисно влияние. Тези, на които някога е помогнал да се доберат до върха, както и преди ще му служат, или най-малкото ще се съобразяват с него.
Експертите почти единодушно твърдят, че мнението на 86-годишния Цзян Цзъмин, който напусна поста на генерален секретар преди 10 години, все още има голяма тежест.
Според някои информации, навремето той е искал да види като свой наследник дясната си ръка Ли Цинхун, но кандидатурата на Ху Цзинтао е била подкрепена от Дън Сяопин. "Сивият кардинал" по това време вече не е заемал никакви постове, а към момента на предаването на властта вече се е бил преселил в отвъдния свят. Но авторитетът на Дън е бил толкова голям, че никой не се е решил да оспори неговото решение даже, когато вече не е бил сред живите.
"ЦВЕТЪТ" НА КИТАЙСКАТА ПОЛИТИКА
Чуждестранните анализатори разделят настоящото китайско ръководство на "принцове" и тези, които са постигнали всичко сами, а също така на "шанхайци", задължени за своята кариера на Цзян Цзъмин, и "комсомолци" - хора на Ху Цзинтао, който през 80-те години е бил лидер на китайския комсомол.
Балансът между групировките се спазва строго. Така, бъдещият генерален секретар и президент Си Цзинпин е едновременно и "шанхаец" и "принц", а най-вероятният наследник на Вън Цзябао като премиер Ли Къцян е 100% комсомолец и "селфмейдмен".
Съществува мнението, че "комсомолците" като цяло са по-либерални от "шанхайците", тъй като навремето техният лидер Ху Цзинтао е бил близък до генералния секретар реформатор Ху Яаобан, но убедителни доказателства затова няма. За 10 години начело на страната Ху по никакъв начин не разхлаби гайките.
ТРУДНИЯТ ИЗБОР НА КИТАЙСКИЯ ЕЛИТ
Прието е, че Китай е световен икономически локомотив и остров на благоденствието, но новото ръководство ще се сблъска с редица стратегически проблеми, които нямат еднозначно решение.
Чуждестранните експерти, мислещи в привичната парадигма, се опитват да разделят китайската върхушка на либерали и привърженици на твърдата линия.
Вече споменатият американски професор от китайски произход Чжан Тянлян смята за относително либерални днешните и бъдещи ръководители на КНР, а привържениците на изпадналия в немилост Бо Силай определя като "фракцията на окървавените ръце".
Оглавяващият партийната организация в Чунцин, Бо Силай, който по произход принадлежи към "принцовете", се заиграваше с идеалите за уравновиловка и се опитваше да възроди почитта към Мао. През май 2009 той организира в главната концертна зала на града "среща на потомците на прочути генерали". Около 200 участници в нея пяха в хор "Изтокът почервенява".
В същото време руският китаист Арсений Молчанов предполага, че именно Бо Силай можеше да се превърне в "китайския Горбачов".
Подобни противоречиви оценки, по-скоро говорят за това, че след 18-я конгрес на ККП не трябва да очакваме появата на "Горбачов".
Ако вътре в китайския елит наистина съществуват принципни разногласия, то те засягат икономическите въпроси.
Преходът към свободна конвертируемост на юана би могла да го превърне в световна резервна валута и да повиши жизнения стандарт на населението, но ще отслаби експортния потенциал, който до ден-днешен остава основа на китайското "чудо".
Политиката на форсиран ръст на заплатите и развитието на вътрешния пазар би имала благоприятни социални последици и ще отслаби зависимостта на Китай от неустойчивата световна конюнктура, но едновременно с това ще го лиши от основното към днешна дата конкурентно предимство - готовността на населението да работи много за малко пари.
По-нататъшното развитие на пазарните начала ще стимулира растежа и иновациите, усилвайки при това социалното разслоение.
Що се отнася до политиката, съдейки по данните, с които разполагаме, привърженици на отслабването на властта на компартията и разширяването на гражданските свободи в китайското ръководство няма.
BBC / БГНЕС
