Дядовците от Българския Свети Синод могат са се гордеят с много неща. На първо място, че са единствените сред всички православни църкви, които преживяха един тежък разкол и, както изглежда, се намират пред втори. Нищо, че с писмото на дядо Йосиф, митрополит на Америка, Канада и Австралия, поддръжниците на Кирил Варненски станаха осем. А около недоволния от това дядо Николай Пловдивски са си все така трима. Заедно с него.
Поредният сигнал за това, че нашите православни старци са уникални, дойде от Ватикана. Покрай преговорите за руския газ и казуса "Марковска" някак между другото остана новината от края на миналата седмица, че поредните скандали в Българската православна църква са предизвикали интерес и в средите на Римо-Католическата църква, при това на най-високо равнище. В тесен кръг - със своите най-приближени и високопоставени кардинали - папа Бенедикт XVI е разисквал ситуацията в Българския Свети Синод. Негово Светейшество е проявил интерес към дрязгите между владиците ни след кончината на патриарх Максим, разбира се, само за сведение.
Има един позабравен у нас, но не и в лоното на Светия престол във Ватикана, факт от 2002 година, свързан с тогавашния папски нунций в България Менини по време на тържествена литургия в чест на патриарх Максим, който донякъде обяснява този странен интерес. Малко хора си спомнят, а още по-малко знаят, че младият тогава свещеник Николай - същият този, когото днес различаваме по БМВ-то и ролекса, вдигна... стола на нищо неподозиращия нунций, който стоя прав цели два часа. Този "богоугоден" жест на младия тогава свещеник, настоящ пловдивски владика, остана сякаш незабелязан. Сега Ватиканът е обсъждал българските божи работи и този факт сам по себе си им е бил доволно любопитен.
Още по-любопитно е обаче отношението на най-големите сестрински църкви към българските скандали. Десетина дни след патриаршеското погребение вече се разбра какво е отношението на най-влиятелните православни центрове към ставащото в БПЦ.
Според добре информирани източници главата на Вселенската патриаршия Вартоломей е дал да се разбере, че за него най-правилно ще е, ако новият български патриарх не е митрополит с досие. Както сам казал, "на православието черни полковници не са му нужни". Доколко нацупените архиереи ще се съобразят с неговите думи, не е ясно. Но пък е кристално ясно какво мисли по въпроса Всерусийският патриарх Кирил - той, вероятно по линията на поколенческия признак, е изразил предпочитанията си към митрополит Николай Пловдивски.
Затишието в Светия Синод в момента е привидното, подмолните течения текат с пълна сила. Макар и останали само трима, другомислещите митрополити до последно ще искат промяна в устава на БПЦ така, че Николай да може да се кандидатира за патриарх през март. Иначе, подсказват те, нещата отиват на зле. Отново алтернативен Синод, отново скубане на бради, още упадък...
Какво ни остава на нас, миряните? С ясното съзнание, че е католическа процедура, защо не принудим старчетата - по подобие на ватиканския конклав - да се затворят, примерно, в Синодалната палата на вода и хляб и да не излезнат оттам - с проскубани бради, разбира се - докато не изберат следващия български патриарх. Колкото до Църковно-народния събор - той със сигурност ще се съобрази с техния избор! Нали затова са духовни водачи!
