До дни Столичният Административен съд ще се произнесе по жалбите срещу наредбата, регламентираща Синята зона в София. Магистратите имат още съвсем малко време, за да покажат дали ще вземат предвид мнението на граждани от столицата, които многократно изразиха категоричното си несъгласие с новите правила за паркиране. Според тях живеещите на територията на „Синя" и „Зелена" зона в София могат да паркират по постоянен адрес само срещу платени винетни стикери, залепени на стъклото на колите им. Същевременно обаче столична община не гарантира паркомясто за желаещите да паркират. Подминава с мълчание десетките протести на гражданите и си затваря очите за куп проблеми около новата наредба. Сред тях е например фактът, че шофьор не може да остави колата си за повече от два часа на „Синя зона”, което автоматично означава, че този човек не трябва да си има работа с болници, държавни институции или да реши да свърши каквото и да е било в рамките на повече от 120 минути.
Друга небивалица – проблемът с лицата в неравностойно положение, които според мъдрите умотворения на столичните общинари, преди намесата на медиите, трябваше да обикалят в търсене на служител на ЦГМ, който да им продаде безценния стикер. Проблемът с липсващите паркинги и обяснението, че такива има достатъчно в периферията на града, също стои неразрешен. А за премногото служебни абонаменти, разположени на възлови места в центъра, е излишно да се търси каквото и да е било обяснение. Фактът, че депутатите пък неколкократно отказаха да бъде извършен одит на Центъра за градска мобилност, който ежегодно печели милиони, също явно не е проблемен за никой.
През това време столичаните, живеещи в центъра, не спират с протестите, настоявайки единствено да паркират безплатно пред дома си.
Върху оределите им редици се стовари както мълчанието на СО, така и гневът на множество техни съграждани, предимно от крайните квартали, които типично по български, отсякоха, че „така им се пада на онези в центъра”. Дали обаче, ако общинарите от „Московска” вземат решение да разширят бюджета си като въведат шарени зони и в периферията на града, те ще бъдат приети радушно? Надали.
Дотогава можем да почакаме решението на „Темида”. И да се надяваме то да не се проточи толкова дълго, че София да бъде разчертана в различни зони, хранещи общинските каси.
Автор: Наталия Димитрова