Хората, напуснали работа по собствено желание или по взаимно съгласие, да имат право на обезщетение за безработица в пълния му размер и за период в зависимост от осигурителния им стаж. Такава поправка в Кодекса за социално осигуряване предлагат от КТ "Подкрепа".
Още: Прогноза за времето - 2 април 2025 г. (сряда)
Още: Най-важните новини за деня: 1 април 2025 г.
От синдиката смятат, че сегашните текстове в кодекса поставят лицата, прекратили договора си по взаимно съгласие или с предизвестие, в по-неблагоприятно положение спрямо тези, които са били съкратени, въпреки че всички са се осигурявали за този риск. Законодателната промяна ще бъде предложена на правителството.
Ако един работник поиска да прекрати договора си или го направи по взаимно съгласие със своя работодател, той има право на обезщетение за безработица в минималния размер, който през тази година е 7,20 лв. на ден, за период от четири месеца, след като се регистрира в бюрото по труда.
Ако обаче работникът бъде съкратен, неговите права се разширяват до обезщетение от 60% от осигурителния му доход, и период на получаване до 12 месеца, в зависимост от годините осигурителен стаж. От КТ "Подкрепа" смятат, че и в трите случая хората имат нужда от компенсация, която да замества дохода от труд.
Още: Експерт: България е сред страните с най-висока позволена скорост в Европа
Още: Продължават ли валежите: Вижте прогнозата на Деница Стоянова
"Безработицата е осигурителен случай и източникът за обезщетенията за безработица са осигурителните вноски. Вноската е универсална и тя не прави разлика в това на какво основание работникът е спрял да работи. По тази логика би следвало обезщетението за безработица, във всички случаи, когато човек спира да работи, да бъде еднакво", коментира лидерът на синдиката Димитър Манолов, цитиран от Дарик.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Посрещаме първия изтребител F-16 утре (ВИДЕО)
Още: НИМХ: Миналият месец е един от петте най-топли месеци март от началото на века
От синдиката посочват, че промяната е наложителна, за да даде гаранция на работника, че може да упражни правото си да напусне работа с едностранно предизвестие или по взаимно съгласие, без да бъде "санкциониран" за това поведение.
