Както е добре известно, в държавни структури, които имат контролни и регулативни функции и вземат решение чрез гласуване, се допуска феноменът "особено мнение". Този феномен позволява да бъде изказано официално несъгласие с валидно решение и да бъде посочен евентуален порок.
"В последно време изразявах своето несъгласие по редица решения на КРС, като гласувах "против" или "въздържал се" и прилагах своето писмено особено мнение към протокола от заседанието. За моя изненада, особените ми мнения не бяха публикувани на интернет страницата на КРС, въпреки моето изрично настояване. Освен това в протоколите за съответното заседание не се отразяваше дори с колко гласа "за" е прието решението, както и не се отразяваше, че аз съм гласувал "против" или "въздържал се". Това твърди Илия Христозов, един от членовете на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), пред Actualno.com.
Според г-н Христозов, има няколко решения на КРС напоследък, по които той е имал особено мнение и това не е видимо публично. Публикуването на особените мнения на член на КРС на интернет страницата на комисията е задължение по чл.11, ал. 2 и чл. 12, ал. 3 от устойствения правилник на КРС във връзка с чл. 35, ал. 9 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС).
Може би най-знаковият случай от всички е отказът на комисията да започне процедура за издаване на разрешение за ползване на радиочестотен спектър за наземно цифрово радиоразпръскване (Т-DAB+). Искането е на "Дигитално аудио България" ЕООД. Собственикът на компанията е Марияна Стоилова, а искането касае региона на София – с други думи да бъде получено разрешение за ново цифрово радио. А посочените основания за отказ са, че няма официален документ за политиката на държавата по отношение на наземното цифрово радиоразпръскване на радиопрограми (т.е. план или стратегия), както и че няма лицензирани радиопрограми в случая.
Що се отнася до първия мотив за отказ, особеното мнение е следното – чл. 18, ал. 5 от Конституцията. Там пише, че условията и редът, при които държавата предоставя концесии за обектите и разрешения за дейностите по предходните алинеи, се уреждат със закон. Една от предходните алинеи на чл. 18 е алинея 3, в която пише следното: "Държавата осъществява суверенни права върху радиочестотния спектър и позициите на геостационарната орбита, определени за Република България с международни споразумения". С други думи, не трябва да има държавен план или държавна стратегия, а закон – в случая Законът за електронните съобщения (ЗЕС). В ЗЕС има изброени основните държавни нормативни документи за политиката на България относно радиочестотния спектър – например "Актуализирана политика в областта на електронните съобщения на Република България 2019 – 2022 г.", както и "Актуализираната държавна политика по планиране и разпределение на радиочестотния спектър в Република България". Но вторият документ за последно е актуализиран преди първия и би следвало да се гледа първият.
Освен това, в "Актуализирана политика в областта на електронните съобщения на Република България 2019 – 2022 г." е регламентирано, че радиочестотната лента 174-230 MHz (метров обхват) е "основна за внедряване на наземно цифрово радиоразпръскване на радиосигнали по DAB стандартите (T-DAB, T-DAB+), приети от Европейския институт за стандарти в далекосъобщенията (ETSI). За реализиране на тази възможност за България са защитени 34 радиочестотни разпределения в радиочестотната лента 174-230 MHz". Тоест, има свободни честоти за ползване! А в регулаторната политика на КРС за управление на радиочестотния спектър, която е базирана на посочените два документа с актуализирана държавна политика за сектора, пише следното (т. 2.2 на "Регулаторната политика за управление на радиочестотния спектър"): "В обхват 174-230 MHz ще могат да се формират 6 национални мрежи и 28 регионални (за София-град – 10 мрежи; за Варна-град – 6 мрежи, и за зони Пловдив, Смолян и Стара Загора – по 4 мрежи)".
Когато свободни честоти не се отдават, тогава няма приходи за държавния бюджет, тъй като няма ползвател, който да плаща такса. Отделно България изостава при внедряването на системите за цифрово радиоразпръскване на радиосигнали в Европа, посочва г-н Христозов. И напомня, че съгласно "Актуализирана политика в областта на електронните съобщения на Република България 2019 – 2022 г." се залага на пазарен принцип на развитие! За г-н Христозов е категорично ясно на база цитираната политика за периода 2019 – 2022 г., която следва да е водеща, тъй като е последният актуализиран документ за управление на сектора, че КРС няма нужда от друг нормативен акт, за да действа.
Що се отнася до наличието на лицензирани радиопрограми, преди да се даде лиценз за излъчването им, г-н Христозов казва следното: "При наземното цифрово радиоразпръскване липсва такова законово изискване, дори напротив, от някои разпоредби в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) и ЗЕС може да се направи изводът, че първо трябва да се издаде от КРС разрешението за ползване на съответния радиочестотен спектър, а едва след това да иска лиценз за съдържанието на радиопрограмите. Такава разпоредба например е чл. 32, ал. 1, т. 19 от ЗРТ, а в ЗЕС няма изрична разпоредба за забрана да се издава лиценз, ако първо няма лицензирани радиопрограми”.
В крайна сметка КРС казва и, че не открива процедура по издаване на разрешение за ползване на радиочестотен спектър, защото СЕМ отказал да даде лицензия за радиодейност на основание, че нямало официален документ, отразяващ държавната политика, свързана с наземното цифрово радиоразпръскване на радиопрограми, което г-н Христозов счита за нерелевантно и е обяснено подробно в текста по-горе защо.
* Илия Христозов е роден на 28 април 1960 година в Пловдив.
През 1978 г. завършва средното си образование в Математическа гимназия "Акад. Кирил Попов" в Пловдив. През 1983 година завършва Висше народно военновъздушно училище "Георги Бенковски" – Долна Митрополия със специалност "Инженер по радиооборудване на летателните апарати". През 2005 година завършва магистратура по специалността "Икономика на сигурността и отбраната" в УНСС, а през 1997 година завършва специалност "Право" в "Института за следдипломна квалификация" към УНСС.
Започва военната си кариера като началник на група в авиационния полк в Безмер. От 1984 година до 2010 година е служил на различни длъжности в 19-ти изтребителен авиационен полк и 3-та изтребителна авиобаза в с. Граф Игнатиево. От 2011 г. е назначен за финансов контрольор в Командването на Военновъздушните сили.
Назначен e за съветник по икономика и инвестиции с указ на президента Румен Радев № 49 от 23 януари 2017 година. Има един син.
