Шумен, Монтана и Сливен са областите, които изостават по най-много показатели за благосъстоянието на децата. Това каза Мария Златарева - директор „Политики и Програми“ в UNICEF по повод 69 години откакто България е член на Детския фонд на Организацията на обединените нации (UNICEF).
"От 5 години ние работим в три целеви области – Шумен, Монтана и Сливен, тъй като по някои показатели за благосъстоянието на децата като например детската смъртност, бедността, отпадането от училище тези области изостават. Нашата работа е насочена към най-уязвимите деца и семейства, към създаването на иновативни услуги, модели за преодоляване на неравенствата и за осигуряване на достъп до качествена грижа, здравеопазване и образование. Като крайната ни цел, разбира се, е тези модели, след като бъдат оценени и доказани като ефективност и ползи, да бъдат разпространени така, че всички деца и семейства на територията на цялата страна да имат достъп до тях“, обясни Златарева за агенция Фокус.
Тя уточни, че най-сериозните проблеми, с които организацията се сблъсква в България, са бедността, неравенствата и предразсъдъците и стереотипите към децата от уязвими групи.
"Преди няколко години направихме една анкета, в която участваха 7 хиляди момичета и момчета от цялата страна и те също посочиха на първо място бедността като това, което за тях е най-голям проблем. А по последни данни на Евростат от 1,2 млн. деца, които живеят в България, над 550 хил. са тези, които живеят в риск от бедност и от социално изключване, и това наистина е много голям проблем. Друг сериозен проблем са неравенствата и може би децата, които са в най-уязвима ситуация, са тези, които живеят в бедни домакинства, децата, които са от етническите малцинства, децата с увреждания, децата, настанени в резидентна грижа – всички те срещат сериозни препятствия и проблеми в достъпа до качествена грижа, до качествено здравеопазване и до качествено образование, което всъщност намалява техните възможности за развитие. И третият проблем, който може да откроим, това са предразсъдъците и стереотипите именно към децата от уязвими групи – най-вече към децата с увреждания и към децата от ромски произход, тъй като негативните нагласи и ниските очаквания към тях водят до изолирането им. И например по отношение на децата с увреждания се смята, че едва половината от тях са интегрирани в общообразователните училища - близо 8 хиляди момичета и момчета с увреждания не ходят на училище или на детска градина", коментира още Златарева и уточни, че в момента се подготвя нов закон за социалните услуги и UNICEF участва в работната група, която го подготвя.
По думите ѝ днес обществената чувствителност към правата на децата е висока, но все още не се чува техният глас.
"В момента в сравнение пак с преди 10-15 години обществената чувствителност към правата на децата е по-висока и това е в резултат от множество информационни и медийни кампании, които бяха провеждани от национални институции като Държавната агенция за закрила на детето и неправителствения сектор – например Националната мрежа за децата, включително и от УНИЦЕФ. Ние подкрепяме и провеждаме доста медийни кампании и пример за тази повишена чувствителност е това, че само през последните 5 години програмите на УНИЦЕФ бяха подпомогнати от близо 80 хил. индивидуални дарители и над 700 компании. И всъщност те на практика са застъпници за правата на децата", каза още Златарева и уточни, че тези кампании трябва да продължат, защото въпреки всичко степента на информираност на обществото все още не е достатъчно висока.
"Но може би най-голямото предизвикателство, което трябва да бъде преодоляно, е това, че ние не чуваме гласа на самите деца. А всъщност едно от основните права на децата е те да изказват своето мнение по абсолютно всички въпроси, които ги засягат, и да участват във взимането на решенията, които се отнасят за техния живот. А това право не се зачита поради широко разпространеното схващане на възрастните, че на децата не трябва да се има доверие, те си измислят, фантазират, лъжат, не разбират и защо въобще да ги питаме и да се вслушваме в това, което казват. Защото всъщност това недоверие към децата рефлектира пряко върху тях самите – когато те имат някакъв проблем или когато, не дай си боже, станат жертви на насилие, те не споделят точно поради тази причина, тъй като смятат, че никой няма да им повярва и никой няма да им помогне. Гласът на децата трябва да се чува навсякъде – и в семейството, и в училище, в общността и е много важно самите деца да познават правата си и да бъдат активен участък в подобряването на техния собствен живот", коментира Златарева.
