Канонизация на архиепископ Серафим (Соболев) ще има, реши Архиерейският събор на Руската православна църква.
Архиерейският събор е органът, на когото принадлежи най-висшата власт в РПЦ и последната инстанция, която трябваше да се произнесе по въпроса за канонизацията на Богучарски архиепископ Серафим (Соболев).
320 архиереи на Руската православна църква се събраха за заседанието на събора на 1 и 2 февруари в залата на катедралния храм „Христос Спасител” в Москва, сред които по изключение, поради спецификата на въпроса за владика Серафим, бяха и архиереи представящи Българската православна църква – Варненски и Великопреславски митрополит Йоан и Знеполски епископ Арсений - викарий на Пловдивския митрополит. След покана от страна на Руския патриарх Кирил, Св. Синод на БПЦ изпрати двамата архиереи, които участваха и в заседанията на Смесената комисия от духовници и експерти на РПЦ и БПЦ, през декември 2015 г. в София, съобщават от Светия синод.
Предстои тържественото прославление на архиепископ Серафим, който занапред ще наричаме „Софийски Чудотворец”.
Информация за датата и реда на прославлението ще бъдат оповестени след уточняването им.
Припомняме, че през декември бе съобщено, че патриархът на Москва и цяла Русия Кирил ще посети България през февруари 2016 г. Патриарх Кирил трябва да участва в тържествата по канонизацията на архиепископ Серафим Соболев, който е служил в руската църква "Свети Николай Чудотворец" в София. Серафим Соболев е един от най-обичаните и тачени руски духовници, които са развивали дейност извън Русия.
Това ще бъде второто посещение на водача на Руската православна църква в България. Първото беше в края на април 2012 г., когато той посети София и Пловдив.
Кой е Серафим Соболев
Николай Борисович Соболев, както е неговото истинско име, е роден на 1 декември 1881 г. в Рязанска губерния на тогавашната Руска империя. След завършване на семинария през 1904 г. постъпва в Санктпетербургската духовна академия, която завършва през 1908 г. със степен кандидат на богословието. Към онова време е ръкоположен за йеромонах. След кратко преподаване в пастирското училище в Житомир, през 1909 г. о. Серафим става помощник-надзирател в Калужкото духовно училище, през 1911 г. е инспектор в духовната семинария в Кострома, а през 1912 г. става ректор на духовната семинария във Воронеж. Тук го заварва и революцията. През есента на 1919 г. архимандрит Серафим отива в Екатеринодар, а от там – в Крим. Тук, на 14.10.1920 г. е ръкоположен за епископ Любенски, викарий на Полтавска епархия. Скоро след своята хиротония епископ Серафим напуска Русия и от тогава животът на архипастира се свързва с емиграцията. Известно време преподава догматическо богословие в духовната школа на Константинополската патриаршия на о-в Халки.
В 1921 г. се състои назначаването на владиката за настоятел на храма на подворието „Св. Николай Чудотворец” в София. В същата година, с указ на патриарх Тихон, е назначен за управляващ руските енории в България с епископски титул Богучарски. До 1944 г. епископ Серафим, който от 1934 г. е архиепископ, се намира в юрисдикцията на Руската православна задгранична църква.
В 1945 г. преминава към Московската патриаршия. През 1948 г. архиепископ Серафим участва във Всеправославното съвещание в Москва. Земният си път архипастирът завършва в деня на Тържеството на Православието (Неделя на Православието) на 26.2.1950 г., като сам предсказва отрано своята кончина. Неговият гроб се намира в София.
