Шофьорът от Своге: Аз не мога да си простя

За Григор Григоров 25 август започва традиционно. В края на деня 17 души не са между живите, а шофьорът с 40 години професионален стаж е друг човек.

Още: Не е случайност: Становище за смъртта на българина, работещ за ООН в Газа

Още: Времето на Великден и през април: Студът няма да е малко, ще има изненада - прогнозата на Анастасия Стойчева

"Сутринта като отидох да ги взимам, сигурно 5-6 жени ме прегръщаха и ме целуваха, че ще пътуваме заедно. Но как да знае човек, че това ще е последният ден…", спомня си мъжът, цитиран от bTV.

Григоров засега е единственият обвиняем за трагедията край Своге.

Разказва, че за него затворът вече не е сграда, а усещане вътре в него: "Седя си вкъщи, не мога да изляза навън. Съвестта, трудно ми е. Постоянно мисля за тези хора. Те бяха приятели, приятели. Представям си какво е на близките им. На ранените, които са все още сигурно по болници. Съжалявам за всичко, което се случи. Искам да изкажа съболзенования на близките на загиналите. Те бяха близки приятели от години. Също да изкажа на пострадалите съжаления".

Още: Добра новина за дъжда в България, лоша за Гърция: Прогнозата на Анастасия Стойчева

Още: Не е шега: Скачат осигуровки за пенсия и здраве

Мъжът няма спомен от фаталния момент. Задава си много въпроси. И чака съзнанието да му подаде ръка: "Дали съм помагал, дали съм направил всичко, което е било по силите ми? Аз съм от живите, но какво съм направил за останалите след трагедията? Каквото и да им кажа е малко. Нито може да се върне случилото се. Аз не мога да си простя, дано те могат да ми простят. На много от тях имам телефоните, но как да звънна? Какво да им кажа...?".