До 2 години ще бъдат изградени 6 центъра за обучение и реакции при пожари, земетресения и наводнения. Те ще бъдат в София, Пазарджик, Габрово, Враца, Шумен и Бургас.
Това заяви гл. инспектор Стефан Стефанов от ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“. Проектът е по Оперативна програма „Околна среда“ и неговата документална подготовка върви от близо от година. Във всеки един от центровете ще бъдат обособени по 4 кабинета с капацитет от 25 места. Към комплекса ще има съоръжения за преодоляване на препятствия, имитиращи реална ситуация. Очаква до 2020 година да бъдат обучени няколкостотин хиляди българи от цялата страна, информира БГНЕС.
Стефанов отчита, че въпреки непрекъснатите информационни кампании все още не може да се каже, че възрастните знаят как да реагират адекватно при възникване на критични ситуации. „За сравнение ще кажа, че миналата година работихме по създаването на 3D игра за горски пожари, наводнения и земетресения сред природата и града. Направихме мащабно проучване. Близо 40 000 деца решаваха тестове и се оказа, че са много добре подготвени. Надявам се възрастните да вземат пример от тях и да успеем да мотивираме възрастните да се интересуват“, твърди инспекторът.
В началото на всяка година пожарната съвместно с министерствата на околната среда и на земеделието набелязват и актуализират мерките за намаляване на риска от пожари и земетресения и наводнения, разказа Стефанов. Структурите в страната работят непрекъснато с училища, детски градини, медиите с информационни кампании за реакция при бедствие. Освен това пожарникарите провеждат обучителни занятия. Последното е проведено преди месец в района на Стара Кресна, където се отработени технологии за бързо гасене на горски пожари при труднодостъпни условия.
Запитан дали с оглед на ситуацията с горския апокалипсис в Гърция, България е подготвена в случай на подобен ад, Стефанов уверено заяви, че страната ни следи през цялото време развоя на гасителните операции в южната ни съседка и беше в готовност с хора и техника да се включи край Атина. По отношение на това дали в България би се разразил подобен пожар, комисарят обясни, че структурата на рисковете за възникване на горски пожари у нас е много по-различна от средиземноморската, каквато е в Гърция.
"Слава Богу ситуацията у нас към момента е спокойна, но може би само за кратко, тъй като настъпващата температурна промяна, няма как да не се отрази и на риска от горски пожари с извършването на предстоящите земеделски дейности. Не са малко случаите на пожари след неправомерни действия на туристи", подчерта Стефанов.
"От години се работи за изграждане на противопожарни пътища, осигуряване на водоеми, лесокултурни бариери, наблюдателни кули", обясни комисарят за направеното от страна на отговорните институции. Стефанов отбеляза, че важно звено са и доброволните формирования, които се организират при възникване на пожар от местните власти.
Нашите екипи бяха в готовност да заминат за Гърция, но в крайна сметка това не се наложи. Само да отбележа, че страната ни първа реагира на призива за помощ на Гърция и беше готова да изпрати българския модул за гасене на горски пожари, в който влизат 100 души заедно със специализирана техника. Българският екип е подготвен и е в състояние да реагира до 10-12 часа, разказа още Стефан Стефанов.
Той отбеляза, че всички мерки, които следват, са съобразени с разработената и приета наскоро от Министерски съвет Стратегия за намаляване на риска от бедствия, за която БГНЕС писа. Според Стефанов, най-рискови зони са около Бургас, Монтана, Враца, Добрич, където са необходими инвестиции в инфраструктура за намаляване на риска от наводнения.
Според разработената стратегия, наред с визираните от Стефанов, в България са отчетени 116 района със значителен потенциален риск от наводнения. За да не се достига до фатални инциденти, са изготвени карти на заплахата и риска, в които са заложени три сценария според степента на повторяемост: наводнения с голяма вероятност (повторяемост на събитието веднъж на 20 години); със средна вероятност - веднъж на 100 години и с малка вероятност – веднъж на 1000 години, коментираха от екоминистерството с оглед на приоритетите в разработената от правителството Национална стратегия за намаляване на риска от бедствия за периода 2018-2030 година.
