Боян Петров остава в неизвестност. Спасителите търсят следа по пътя надолу от осемхилядника Шиша Пангма в Хималаите. Семейството на Боян не спира да се надява, че той ще бъде открит жив.
Най-важното, което Ангелина Петрова искала да даде на сина си още от малък, е свобода. И това й дава сили сега – че той е там, където се чувства най-свободен.
„Винаги първите ми думи бяха – ти можеш да правиш каквото пожелаеш, защото ти вярвам, че ще го направиш добре и поемаш всичките отговорности”, каза майката на алпиниста пред bTV.
Затова е готова да приеме всяка новина.
„Ние не сме по-силни от явленията. Един Божи ден се случва нещо, което е по-голямо от нас. Знам, че и той така го приема и когато трябва да се бори, се бори докрай", допълни Ангелина Петрова.
Сестра му Александра Петрова разказва, че дните в очакване минават трудно.
„Ставаме с надежда... лягаме с плач и чакаме утрешния ден, че той ще бъде намерен. И така минава денят, и не знам докога."
"Все още седи тази надежда и, ако може да я дам на всички българи тази надежда, въпреки че наистина времето говори друго. Но надеждата умира последна, са казали хората. Трябва да се вярва в нещо. Има някаква сила някъде, колкото и да отричат, за мен я има, съществува. Особено, ако Боян оцелее, си мисля, че я има... и така", казва Александра.
За последно се чули преди заминаването му.
„И ми каза, че не му се тръгвало, защото тук всичко цъфтяло и чуруликали птичките, а той щял да ходи по снеговете. И аз му казах – ти така си обичаш, да ти е студеничко, и той вика, всъщност, да".
Попитана дали семейството се готви за най-лошия сценарий, Александра отговори: "Всеки ден се подготвяме, мислим го. Не може да си готов, докато не го обявят, или краят на акцията, или тези няколко дена шерпите, ако нещо намерят. Но трябва да сме реалисти, защото все пак без инсулин не знам как ще изкара. Не знам… Не съм готова... Не мога да го дам още... Той е нужен на всички."
Семейството се надява издирването на Боян да продължи.
