В годините на прехода имаше не един и два скандала, свързани с подслушване, следене и с публикуване на данни от специални разузнавателни средства (СРС). Обществото е особено чувствително по тази тема. Имаше години наред спорове по Закона за електронните съобщения. Бяха атакувани текстовете в Конституционния съд, свързани с използването на трафичните данни на гражданите и в крайна сметка застрашаващите правата параграфи отпаднаха преди няколко години. Дано с приетия Закон за извънредното положение не се възродят страховете, че по искане на полицията, всеки може да бъде проследяван през мобилно устройство и интернет. Не е убедителна и уговорката, че се проследява само трафикът на данни, но не и съдържанието на комуникацията. Честно казано, в тези тягостни времена, само такива страхове ни липсват.
Още: Министърът на културата Найден Тодоров е бил в "Пирогов"
Още: Повече от двоен ръст през 2024: Директорът на ПСС за смъртта в българските планини
Късно вечерта в петък, 20 март, депутатите приеха Закона за извънредното положение, след което в неделя, 22 март, президентът Румен Радев наложи частично вето върху норматива заради текстовете, свързани с пределните цени (спекулата) и санкциите за фалшивите новини. Още в понеделник депутатите се събраха извънредно, прегласуваха закона и спорните текстове отпаднаха.
Остана обаче параграф 41, който дава правото на органите на реда да проследяват хора през мобилните им устройства заради извънредното положение. Текстът беше приет късно вечерта с някои допълнения.
Да си припомним какво се случи.
Още: След проверки на БАБХ: Затвориха заведения в популярни курорти
Още: Шоколадови изделия с грешни етикети: Опасни ли са за децата?
Депутатите в крайна сметка приеха спорния текст в Закона за извънредното положение за проследяването на отказващите карантина и лечение през мобилните им телефони след предложени корекции от вносителя Димитър Лазаров от ГЕРБ. Той първо уточни, че никой не му пише текстовете, с което разсмя пленарната зала. Спорният параграф 41 бе приет с 108 граса „за“, 23 „против“ и 6 „въздържали се 6“. В нов параграф 51 депутатите приеха допълнителния текст, предложен от Лазаров: "Параграф 41 се прилага до отпадане на необходимостта на принудителното изпълнение изолацията на лица, отказали лечение или карантина". Текстът на този параграф бе приет със 107 гласа „за“, 20 „против“ и 10 „въздържали се“.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Припомняме, че по-рано вечерта депутатите се скараха за предлаганите от ГЕРБ промени в Закона за електронните съобщения. Управляващите поискаха през мобилните оператори да идентифицират даденото лице под карантина. Предложението на ГЕРБ, внесено от Димитър Лазаров бе полицията да може да изисква от мобилните оператори и интернет доставчиците информация (трафични данни и др.) за местоположението на заразени хора, за да ги постави под принудителна изолация и болнично лечение. Според предложението, доставчиците на услуги ще трябва незабавно да дават достъп до данните при поискване от шефовете на дирекция "Национална полиция", столичната и областните дирекции на МВР. Това вбеси депутатите на БСП, които посочиха, че такава информация по принцип се предава на властите след съдебно решение, а сега това ще става по директно искане на полицейски орган. Зам.-председателят на ПГ на "БСП за България" Георги Свиленски призова вносителят да оттегли текста си. "Кой ви даде този текст, г-н Лазаров? Кой ви написа текста и ви го даде вие да го предложите в Комисията? Ако вие сте автор на текста, защо не го написахте, когато гледахме закона на първо гласуване? Кажете на българските народни представители кой ви даде на вас текста. С това, което се прави тези същите лица ще си оставят телефона и пак ще се отклонят. Тогава няма да могат и роднините и близките да ги намерят. Да не говоря за служителите на МВР. Защо го правите, освен с някакви други цели?", попита Свиленски.
Още по-обезпокоително е, че мярката влиза в Закона за електронните съобщения, което означава, че ще продължи да действа и след края на извънредното положение, казаха социалистите. Вносителят Димитър Лазаров от ГЕРБ отвърна, че данните ще бъдат ползвани единствено по начина, указан в закона и за нищо друго. Според него имало и последващ съдебен контрол. Подкрепи го лично правосъдният министър Данаил Кирилов: "Не виждам съществена заплаха за основни права на личността". „Ще впрегнем целия ресурс на ДАНС и на ДАТО да издирват един-двама избягали болни ... Убиваме комар с артилерийски изстрел”, контрира депутатът от БСП Иван Иванов.
Нововписаният в закона параграф 51 гласи: „Параграф 41 се прилага до отпадане на необходимостта от принудително изпълнение на задължителната изолация и болнично лечение на лица по чл. 61 от Закона за здравето, които са отказали или не изпълняват заповедта за задължителна изолация и лечение“.
Още: Най-важните новини за деня: 21 декември 2024 г.
Още: Прогноза за времето - 22 декември 2024 г. (неделя)
Това обаче според правозащитници не дава достатъчни гаранции, че само подлежащите на карантина и изолация ще бъдат проследявани. И че мярката ще спре да действа след отпадане на извънредното положение. Според Закона за електронните съобщения, трафични данни се проследяват само след издадено съдебно разрешение. Затова липсата на съдебен контрол при прилагане на тази мярка по Закона за електронните съобщения е смущаваща.
Наистина никъде не е оказано, че ще се изискват справки само и единствено за проследяване на заразени или поставени под карантина. Нито кога и как отпада необходимостта от задължителна изолация за съответното лице. Нито дали има или ще има някакъв регистър на карантинираните и ще имат ли мобилните оператори достъп до него, за да са сигурни, че има реално основание да предоставят данни за съответно лице.
В Закона за електронните съобщения се казва, че операторите предоставят данните само при мотивирано искане и наличие на правно основание, т.е. разрешение от съдия. Районните съдилища не са престанали да разглеждат искания за предоставяне на трафични данни. Защо депутатите пропуснаха да заложат правно основание в искането за проследяване? И достатъчно ли е уверението на правосъдния министър Данаил Кирилов, че „няма да има нарушение на основни права на личността“. Или уверението на вносителя Димитър Лазаров, че „има последващ съдебен контрол“?
В закона се казва, че операторите съхраняват трафичните данни на своите клиенти за срок от 6 месеца за "принудителното изпълнение на задължителната изолация и болничното лечение на лица", които са отказали да стоят под карантина. Откъде операторите ще знаят, че предоставят данни именно за тази цел?
Полицията, с едно мотивирано искане, получава незабавен достъп до трафичните данни на гражданите, като подава заявление до доставчиците на мобилни и интернет услуги. Удостоверява ли се по някакъв, да кажем медицински начин, че лицето е с положителни тестове за коронавирус, контактно или завърнало се от чужбина и подлежащо на задължително карантиниране? Не означава ли по логиката на приетите текстове, че полицията реално може да поиска достъп до данните за контактите и придвижването на всеки гражданин, без значение дали е под карантина или не. Операторите не могат да изискват от полицията да обосновава искането си. Единствено съдът може, но не е предвиден в процедурата.
Правосъдният министър Данаил Кирилов каза в неделя, че искането за временна дерогация на Европейската конвенция за правата на човека от България, докато трае извънредното положение, не препятства пътя на българските граждани за подаване на жалби в Европейския съд за правата на човека в Страсбург. Кирилов поясни свои думи от миналия петък, че с дерогацията подадени по време на извънредното положение жалби едва ли ще се гледат.
Дано да нямаме повод да се жалваме от нарушаване на правото ни на личен живот и неприкосновеност на личната кореспонденция. Защото, след като доброволно ограничихме правото си на свободно придвижване, послушахме управляващите и пазим себе си и другите от заразата, такова посегателство ще бъде особено унизително.
Вижте още:
Данаил Кирилов: Нотификацията на България не прегражда пътя на жалби до ЕСПЧ
Кирилов пое вината за закона за спекулата, щяло да може да съдим България за нарушени права
