Британски психиатри са открили, че повечето от членовете на уличните престъпни групи имат психически разстройства, чието лечение представлява тежък товар за градските психиатрични служби.
До този извод са стигнали медици в хода на първото по рода си обширно изследване, проведено в градските райони и предградията на Великобритания с висока концентрация на престъпност. За резултатите учените разказват в последния брой на сп. The American Journal of Psychiatry (официалното списание на Американската психиатрична асоциация).
В хода на изследванията, провеждани от учени от Лондонския университет Queen Mary, участвали 4664 мъже на възраст от 18 до 34 години от лондонския Хакни (Ийст Енд) и Източен Глазгоу, тоест райони с голямо количество банди, както и други градски райони, където живеят представители на нисшата класа и т. нар. етнически малцинства. Медиците оценявали състоянието на психическото им здраве, склонността към насилие и установявали принадлежността им към престъпни групи.
3284 от запитаните (70,4%) заявили, че в последните пет години не са участвали в епизоди на насилие, 1272 (27,3%) съобщили, че са прилагали насилие спрямо други хора и са участвали в улични сбивания, а 108 (2,1%) признали, че са членове на банди. Влизащите в последните две групи – „бандити” и „склонни към насилие” – се оказали съществено по-млади от несклонните към насилие. Основно това са граждани на Великобритания, най-вече безработни.
Допитването показало, че представителите на тези две групи много по-често страдат от психически разстройства и съответно попадат при психиатрите, отколкото хората, несклонни към насилие.
От 108-те „бандити” 85,8% се оказали социопати, две трети – алкохолици и над половината – наркомани. При всеки четвърти „бандит” (25,1%) са диагностицирани психози, при 58,9% – тревожна невроза.
Водещият автор на изследването проф. Джеръми Койд, завеждащ катедрата по съдебна психиатрия в Queen Mary, твърди, че досега в света не е провеждано нито едно изследване, установяващо връзка между участието в банди и психическите разстройства. „Вероятно – смята той – безпрецедентно високите нива на тревожна невроза и психоза, открити при членовете на бандите, се обясняват с посттравматично стресово разстройство – това е доста обичайно следствие на преживяно в миналото насилие. Но нивото на психози е толкова голямо, че то не може да се обясни само с една от тези причини, които тепърва предстои да се изясняват.”
Има и други причини за продължението на това криминално изследване. Така при „бандитите” било открито високо ниво на опити за самоубийства. Учените смятат, че това е свързано с други психически разстройства, а не с психоза или тревожна невроза. Предстои това също да бъде изяснено.
Главен обект на по-нататъшните изследвания са участниците в уличните банди. Според статистиката средната възраст на лондонските улични бандити е 15 години, а са изследвани хора на възраст от 18 до 34 години. С други думи, „бандитите”, попаднали в полезрението на психиатрите, са активни участници в банди, които с напредването на възрастта не са изоставили това занимание. Проф. Койд планира да изясни отнася ли се направеното от екипа му откритие към 15-годишните бандити.
По оценка на авторите на изследването във Великобритания сред хората на възраст 18–34 г. членовете на градските престъпни групировки са около 1%. Но в определени райони този дял рязко нараства. Така в лондонския Хакни той се покачва до 8,6%, а от живеещите там чернокожи всеки пети е член на банда.
Съдбата на тези хора е незавидна. Повечето от тях или загиват от насилствена смърт, или попадат в затвора, чиито обитатели имат високо ниво на психически разстройства. Любопитно е, че едновременно със статията в американското психиатрично списание е публикувана рецепта Journal of Psychiatric Research, която може да облекчи работата на затворническите психиатри и да направи по-комфортен и спокоен живота на осъдените.
Екип изследователи от Оксфордския университет съвместно с колеги от други британски университети и университета в Неймеген (Нидерландия) са провели изследване, също първото по рода си, установяващо връзка между психологическото състояние и поведението на затворниците и… заниманията с йога.
В няколко британски затвора, включително един женски, били проведени десетседмични курсове по йога. Всеки ден затворниците, посещаващи тези курсове, се занимавали с йога по час и половина. Преди началото участниците били подлагани на специални тестове, имащи за цел да установят настроението, импулсивността и нивото на вниманието им.
След приключването на заниманията тестовете показали съществено подобрение по всички параметри – затворниците станали по-спокойни и били по-точни в своите отговори.
Една от авторките на статията – Еми Билдербек от Оксфорд, обяснява, че това е само предварително изследване. Тя не строи планове да превърне британските затворници в спокойни и щастливи йогисти, занимаващи се изключително с медитация, и не предлага да се заменят психиатрите в затворите с класическа хатха йога.
Тя просто смята, че йогата може да стане прекрасно допълнение към съществуващите медицински служби. Освен това заниманията с йога са значително по-евтини от всички стандартни процедури, прилагани от затворническите психиатри, казва тя.
