С държавни пари две научни институции се съдят 5 години за държавни пари

Пет години две научни институции – една под шапката на МОН, и друга -  в състава на БАН, с държавни пари се съдят за държавни пари.

Още: Трамвай дерайлира в "Люлин"

Още: Заради обилен снеговалеж: Спряха движението на камионите през "Рожен" и "Превала"

Погледнато отстрани е все едно двама сина да водят дългогодишна съдебна битка за пари, които техният баща им е дал и не могат или не искат да разрешат проблема в семейството при жив родител. И понеже не могат тихо и кротко да се разберат, двамата плащат още пари за адвокати и такси по съдебни дела.  

Но това би бил битов проблем. В случая става дума за излишно хвърляни пари на данъкоплатеца.

През 2008 г. Институтът по астрономия с Национална астрономическа обсерватория към БАН подава проект до Фонда „Научни изследвания“ към МОН. Проектът е на тема: „Национална астрономическа обсерватория – Рожен – център за върхови постижения в астрономията“. След проведен конкурс той е одобрен и на 13 декември същата година е подписан договор за изпълнението му. Срокът бил 24 месеца, на два етапа по 12 месеца.  

Още: С TRIX зърнена закуска забавлението за цялото семейство пристига и в България

Още: Жълт код за сняг, виелици и дъжд

Според договора за изпълнението му и постигане на заложените цели фондът трябва да предостави 1,6 млн. лева. През декември месец на института са платени 1 000 000 лева за първия етап от проекта. Две години по-късно страните подписват анекс за намаляване на сумата от 1,6 млн. на 1,3 млн. лева и разликата от 300 000 лв. за втория етап на проекта били преведени на Института по астрономия.

Срокът на договора е удължаван първо до края на юни месец 2013 г., а след това до края на март 2014 г.

От сумата за първия етап тях били изразходени 755 869 лв., а останалите 244 869 лв. били отчетени като неизразходени. Според договора обаче Фондът трябвало да предостави не повече от 80% от стойността на научното оборудване, тоест задължителните за финансиране от него средства възлизат на 645 422 лв. А 204 091 лв. представляват стойността на разходите, които той обезпечава на 100%.

Още: Най-важните новини за деня: 20 декември 2024 г.

Още: Заради нефтения разлив в Керченския проток: Следим ежемесечно качеството на морската вода

Разликата между преведените за изпълнение на първия етап от проекта и задължителните финансови разходи според Фонда възлиза на 354 485 лв.

И фондът претендира за разликата между тази сума и отразените в отчета на Института неизразходвани средства (244 130 лв.). Тоест, Институтът по астрономия трябва да върне на Фонда 110 335 лв., тъй като за втория етап от проекта не били договорени средства за оборудване.   

В договора е предвидено, че изпълнителят се задължава да съфинансира закупуването на научното оборудване с не по-малко от 20% от стойността на тяхното участие, като за извършеното съфинансиране изпълнителят представя разходно-оправдателни документи. Точно това твърдят от института – че са използвали сумата за съфинансиране.

При разпита на вещото лице в съда на 20.06.2016 г., експертът сочи обаче, че не е установил документи, от които да е видно, че институтът е съфинансирал закупуването на научното оборудване. Според вещото лице ставало въпрос „за големия телескоп, който в момента работи в Обсерваторията и който е закупен изцяло със средства на ищеца“.

Само, че големият телескоп в Националната астрономическа обсерватория на връх Рожен с 2-метров рефлектор Ричи Кретиен Куде от завода „Карл Цайс“ – Йена, е платен от държавата преди близо 40 години.

С проекта, за който се съдят в момента института и фонда, най-мощният на Балканите телескоп е модернизиран.

От Института по астрономия твърдят пред съда, че финансирането не е било предоставено в пълен обем и със закъснение. Сочат, че поисканото с нотариалната покана и с исковата молба е различно, тъй като с едното се иска връщане на нецелево изразходвани бюджетни средства, а с второто – неизразходвани средства по договора.

Проектът е приключил през март 2014 г., но през октомври месец 2012 г. фондът е отправил покана към института да възстанови претендираната сума на база резултат от проверка от Агенцията за държавна финансова инспекция за първия етап на проекта.

Съдебната сага е започнала през 2013 година и до днес няма окончателен резултат.

През юни месец 2017 г. Софийският градски съд осъжда института да плати на фонда сумата от 110 335 лв., лихва от 2 427 лв. и 15 042 лв. разноски по делото.

Решението е обжалвано пред Софийския апелативен съд, но той го потвърждава. През месец септември тази година е внесена от Института по астрономия жалба във Върховния касационен съд и чакат резултати.

Според проф. Евгени Семков – директор на Института по астрономия, делото касае искане от страна на фонда за неизпълнено съфинансиране по договора. Но техните възражения са, че ИА с НАО е вложил и продължава да влага огромни финансови средства за подръжката на Националната астрономическа обсеравтория – Рожен, и е неточно да се твърди, че институтът не участва в модернизацията на обсерваторията и превръщането ѝ в световен научен център.

Съдебният спор според него не касае неправомерно изразходвани средства на фонда, които институтът би трябвало да въстанови, а неточности при отчитането на първият етап от договора, в който съфинансирането от страна на ИА не е било включено в отчета.

За повече подробности Actualno.com потърси проф. Евгени Семков – директор на Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория към БАН.

Проф. Евгени Семков: Няма логика да не можем да се споразумеем

Защо изобщо се стигна до това дело с Фонда за научни изследвания, проф. Семков?

Според мен просто е недоразумение между предишния директор на института и фонда при самото подготвяне и предаване на отчетите. Ако имаха диалог помежду си, винаги може да се стигне до споразумение. Делото е за дофинансиране но проект. В отчета не е било правилно описано съфинансирането още в началото, вероятно е наша грешка - на Института по астрономия. След това имаше проверка на АДФИ, която нарежда на фонда да заведе дела срещу няколко изпълнители на договори - пет или шест. Вървяха няколко подобни дела в Софийски градски съд. Бившият директор на ИА с НАО се е опитвал да постигне споразумение с фонда, но там много бързо сменяха изпълнителните директори. Имахме договорка да се стигне до споразумение, но след поредната смяна със сегашния екип те се отказаха.

И продължавате да се съдите още?

Да, и продължаваме да водим делото, но се надявам все пак, че министерството ще ни помогне, тъй като все пак то е принципал на фонда. Още не можем да седнем да обсъдим с ръководството на фонда кое би било компромисно решение за двете страни, тъй като да се съдим по този начин просто не е нормално. Те и съдиите в Апелативния съд искрено се учудиха, че не можем да постигнем споразумение.

И наистина каква е логиката да водите дела помежду си, при положение че и фондът, и институтът, са научни институции, свързани с МОН?

Няма логика. Аз се надявам, че новият заместник-министър или министърът на образованието ще ни помогнат да се договорим с приемливо за двете страни споразумение.

Последно през 2017-та Вие сте правили опит да стигнете до споразумение, разгледано е от Изпълнителния съвет на фонда и има отказ?

Да, така е. Аз бях им писал, че първо искам да го обсъдим, но от фонда, без изобщо да ми отговорят, че приемат срещата, са го разгледали и отхвърлили, без да вземат нашите съображения предвид. Мисля, че ако се гледа формално, нещата не вървят на добре. А би трябвало да можем да се договорим.

Досега каква е за Института по астрономия финансовата загуба от съдебните дела?

Около 15 000 лева сме дали за адвокатски хонорари и съдебни такси. Вероятно същите разходи ги има и фондът. Така че и двете страни само влагаме пари за адвокати.

Останал ли Ви е оптимизъм за решаване на проблема с Фонда за научни изследвания все пак?

Не съм голям оптимист, но сме направили каквото трябва, за да постигнем във Върховния съд някакво решение, тъй като тези пари е излишно да се харчат за адвокати и дела. Така или иначе, това са едни и същи средства, с които ние оперираме - това са средства от държавния бюджет.

Може би имате нужда от медиатор помежду ви, за да се споразумеете?

Аз съм писал и до министъра, и до зам.-министъра с молба, тъй като фондът е на тяхно подчинение. Искал съм те да ни сътрудничат. Досега нямаме отговор. Затова ще потърся лична среща с тях да видим дали ще могат да ни помогнат.

Обикновено към края на годината Националната астрономическа обсерватория на връх Рожен изпитва сериозни финансови затруднения. Сега как е положението?

Не, не. Напротив. Последните две години е доста стабилно финансовото ни положение. Бюджетът на БАН беше направен по такива правила, че нас много ни облагодетелства. За разлика от Института по метеорология, който има малко научни постижения. Но при нас е точно обратното. Ние имаме много сериозна научна продукция и нашият бюджет тази година е доста добър. Освен това тази година получихме допълнително финансиране от МОН по Националната пътна карта за развитие на научната инфраструктура. Така, че има допълнителни средства и за апаратура, и за издръжка на обсерваторията. Поне от миналата и тази година вече можем да кажем, че не изпитваме проблеми. В края на годината нямаме никакви задължения и спокойно можем да посрещнем Новата година.

Като реверанс ли приемате от страна на държавата всичко това?

Тази Национална пътна карта е приета през 2010 г. и финансирането по нея все не започваше. Едва през 2017-та се направиха усилия и в края на годината получихме финансиране. От август тази година проекти, включени в Пътната карта, започнаха да получават отделно финансиране от МОН. Според мен тук много помогна сегашният министър, който доста задвижи нещата да се дават допълнителни средства по проекти и на институти, и на университети. Според мен основната заслуга е на сегашния екип на МОН.

Според Вас дали финансирането ще бъде трайно и занапред?

Ние винаги, когато питаме, ни отговарят: "Изчакайте следващата година!". Тази година пак в бюджета има заделени 80 млн. лв. за финансиране на научни проекти. Една част от тях би трябвало да бъдат и за Националната пътна карта. Надяваме се точно на това, но докато не стане, не може да сме сигурни.