Представители на Българската православна църква (БПЦ) няма да участват в нито едно от събитията по време на визитата на папа Франциск. Посланието, което Светият синод изпраща с това решение, е ясно. Въпросът е каква е причината, истинската причина, коментира анализаторът Петър Чолаков в материал за Deutsche Welle.
Още: Най-важните новини за деня: 22 декември 2024 г.
Още: Възстановиха електрозахранването на селата в Смолянско, останали без ток заради снега
Тонът на решението на Светия синод относно предстоящото посещение на папа Франциск несъмнено може да бъде определен като хладен. Българската православна църква не само няма да има общи богослужения с Римския първосвещеник, но и нейни представители няма да участват в нито едно от събитията по време на визитата в началото на май. Предвидено е единствено на 5 май патриарх Неофит и Синодът да се срещнат с папа Франциск в Синодалната палата.
Посланието на БПЦ е красноречиво. И пределно ясно: папата явно е нежелан. Разбира се, може протоколно да се възрази, че Светите канони не позволяват общо богослужение (както, впрочем, изтъкват от БПЦ). По всяка вероятност обаче Ватиканът и папа Франциск отлично знаят това. Поради което решението на Синода изглежда пресилено, сприхаво дори.
Поглед назад
Още: Прогноза за времето - 23 декември 2024 г. (понеделник)
Какви са причините за тази подчертана дистанцираност? Едва ли можем да я отдадем само на последиците от Великата схизма през 1054 година. Защото още през 60-те години на миналия век се наблюдават признаци на затопляне на отношенията между римокатолическата и православната църква. Своеобразен вододел в това отношение е Вторият ватикански събор (1962-1965). Именно той бележи отварянето на католическата църква към другите християнски църкви. На него като слушатели присъстват 17 делегати на протестантски и православни църкви (единственият българин, който участва, е католическият духовник монсеньор Елдъров). По време на събора папа Павел VI установява близък контакт с патриарха на Вселенската патриаршия Антигор I, което поставя началото на т.нар. „диалог на великодушието”. В резултат на 7 декември 1965 година са отменени взаимните отлъчвания на папата и патриарха, влезли в сила през далечната 1054 година.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Седмична прогноза за времето за 23-29 декември 2024 г.
Още: Очерняне на продукт или нередности: БАБХ трябва да се произнесе за шоколадови изделия*
Няколко години по-късно, на 30 ноември 1979, в Истанбул е поставено официалното начало на „теологическия диалог” между католическата и православната църква, който цели да изгради взаимно доверие между тях и да спомогне за решаване на спорните въпроси.
Крахът на комунистическите режими през 1989 година води до поредното обтягане на отношенията. Причината: възстановяването на източните католически църкви, които до този момент са били потиснати от режима. На много места избухват разгорещени спорове заради собствеността на католиците, конфискувана десетилетия по-рано и дадена на православните църкви.
Тук няма да се спираме на всички фази и перипетии в диалога между католицизма и православието. Важно е обаче да се подчертае, че БПЦ не участва в редица срещи, маркирали важни етапи в този диалог. Не участва например в ключовата девета пленарна сесия на международния диалог, състояла през 2006 година в Белград. Не участва и на срещите в Баламанд (Ливан, 1993) и Емитсбърг (САЩ, 2000).
Още: Министърът на културата Найден Тодоров е бил в "Пирогов"
Още: Повече от двоен ръст през 2024: Директорът на ПСС за смъртта в българските планини
Българската православна църква беше хладна и към папа Йоан Павел II при неговото посещение в страната през 2002 година. Още когато се заговори за възможна визита на Светия отец, от БПЦ казаха лаконично: „Ако папата дойде, ще го посрещнем като всяко официално лице”.
А това първо посещение на Римски епископ в България беше от изключителна важност - не на последно място защото изчисти едно грозно петно върху репутацията на страната. В резултат от визитата бе сложен край на спекулациите за „българска следа” в атентата срещу Йоан Павел II. Както заяви лично по време на посещението си, папата никога не е вярвал, че България е замесена в посегателството срещу живота му.
Един призрак
Но да се върнем към решението на Светия синод за папа Франциск. Някои смятат, че част от клира все още живеел в епохата на Средновековието. Но тук проблемът май не е толкова в традициите, колкото в непрогонения призрак на комунизма. По време на онзи режим църквата бе смазана от ботуша на ДС - и овладяна отвътре. Проверка на Комисията по досиетата, оповестена в началото на 2012 година, показа, че 11 от 15-те членове на Светия синод са били агенти на бившата ДС.
Ако нежеланието на БПЦ да задълбочи диалога с католическата църква се дължи на принципни различия, засягащи самата същност на християнството, това може и трябва да бъде разбрано от паството. Би било жалко обаче, ако истинската причина е спотаена в проява на малодушие - например страх от гнева на руския патриарх Кирил („агент Михайлов”).
В наши дни други религии с не по-малко сложна история на взаимоотношенията демонстрират разбирателство. Само един пример: след като през март пожар изпепели джамия на 55-та улица в Ню Йорк, синагога, разположена на същата улица, приюти над 600 мюсюлмани. Това впечатляващо дело заслужава да бъде осмислено от нашето духовенство.
