"Не, няма и да има скоро". Така от Светия синод коментираха пред Actualno.com дали Българската православна църква (БПЦ) има позиция относно разкола, който настъпи в православния свят.
Припомняме, че Руската православна църква (РПЦ) обяви, че къса отношения с Константинополската патриаршия, тъй като духовенството в Москва не признава решението на Вселенската патриаршия да даде автокефалия на украинската църква.
"Много време ни трябва, за да можем да прегледаме документите от пет века и повече. Освен това не са дошли официалните писма от двете патриаршии и не можем да коментираме", посочиха още от пресцентъра на Светия синод. Оттам се обосноваха, че останалите поместни църкви не са си позволили да вземат становище. "Ние като че ли изпреварихме събитието, тъй като имаме вече комисия, която да прегледа всичките исторически документи, затова не се налага Синодът да се събира и да излъчва отново комисия. Знаете, в такава много опасна ситуация трябва всичко да е много прецизирано до запетая", подчерта още началникът на отдел "Връзки с обществеността" към Светия синод, протойерей Николай Георгиев.
По-рано на заседание на синода на БПЦ, което се е състояло на 3 и 4 октомври, е било взето решение въпросът за намерението на константинополския патриарх Вартоломей да предостави автокефалия на Украйна да бъде предаден за разглеждане от специална комисия. Става ясно, че предложението на ловчанския митрополит Гавриил „за свикване на всеправославен събор, който трябва да реши този въпрос“, е било отклонено.
Actualno.com припомня, че на 11 октомври Светия Синод на Константинополската Вселенска патриаршия съобщи, че обновява вече взетото решение Вселенска патриаршия да пристъпи към даване на автокефалия на църквата в Украйна, да възстанови, от този момент ставропигията на Вселенската патриаршия в Киев, една от многото нейни ставропигии в Украйна, съществуващи там винаги, както и да приеме и преразгледа молбите за апелация на Филарет (Денисенко), Макарий (Малетич) и техните следовници, които са се оказали в разкол не по догматични причини, в съответствие с каноничните прерогативи на Константинополския патриарх да получава такива молби от йерарси и други клирици от всички автокефални църкви. По този начин посочените бяха канонично възстановени в своя йерархичен или свещенически чин, а техните вярващи са приети в общение с Църквата.
Вселенската патриаршия отмени действието на Синодното писмо от 1686 г., издадено за тогавашните обстоятелства, което дава право по икономѝя на патриарха на Москва да ръкополага митрополита на Киев, избран от събранието на клира и народа в неговата епархия, който трябва да поменава Вселенския патриарх като пръв йерарх по време на богослужение като израз на канонична зависимост от църквата-майка в Константинопол.
