Можем ли да замразим отново Арктика? Физик от „Харвард” отговаря положително на този въпрос и според него това е реален и евтин отговор на глобалното затопляне. Според проф. Дейвид Кейт е възможно в атмосферата да се разпръснат частици, които да отразяват обратно в атмосферата слънчевата светлина и топлина. Той дори стига още по-далеч, като твърди, че подобна операция няма и да е скъпа – около 8 млрд. долара годишно. По този начин може да се реши проблемът с топенето на полярните шапки. Единственият риторичен въпрос, който поставя самият проф. Кейт, е дали трябва да се направи подобно нещо, пише dailymail.co.uk.
Още: Прокуратурата разкри детайли за мистериозната смърт на майката на български европрокурор
Още: Как да боядисаме яйцата за Великден само с естествени бои от природата
През септември количеството лед в Северния ледовид океан се е стопило до най-ниското си ниво в историята, като днес ледената покривка е с два пъти по-малка повърхност, отколкото е била през 80-те години на миналия век.
Дейвид Кийт, професор по приложна физика в Харвардския университет, разглежда темата с глобалното затопляне и това как може да се предотврати топенето на полярните ледове в статиите Nature Climate Change и Environmental Research Letters.
„Най-важните въпроси тук не са толкова технически. Въпросите са свързани с това на каква планета искаме да живеем и кои сме ние”, казва професорът пред канадския в-к The Windsor Star.
Още: Великденски дух и до 1000 промоции тази седмица в Kaufland България
Още: Властта печели време за новия план за бежанците от Украйна
Професор Кейт използва климатични модели, за да покаже, че разпръскването на отразяващи частици в атмосферата може да намали количеството слънчева светлина, достигаща земната повърхност, като по този начин изкуствено се генерира регионален ефект, който да възобнови полярната шапка на Северния полюс.
В своите трудове той твърди, че с намаляване на достъпа на слънчева светлина до земята само с 0,5% може да се възобновят ледените полета в океана на нива от пред-индустриалната ера.
Във втория си труд харвардският учен твърди, че проектът му може да бъде реализиран с помощта на няколко Gulfstream реактивни двигателя за разпръскване на въпросните частици, като годишната цена на подобна операция би струвала около $8 млрд.
Това, на което Дейвид Кейт няма красноречив отговор, е дали подобни действия трябва да бъдат предприемани. Подобни огромни по мощаб биоинженерни намеси вече бяха отхвърлени от Конвенцията на ООН за Биологично разнообразие.
Още: "Жените на успеха" с Ирена Костова: Лидерство, вдъхновено от науката
Още: Времето утре - 1 април 2025 г.
Самият Кейт има опасения, че подобна геоинженерна намеса би могла да има много сериозни странични последици, но също така е уверен, че трябва да бъдат взети спешни и решителни мерки, които да спрат топенето на полярните ледове.
Редактор: Пламен Георгиев
