Докато в детската градина е нормално да се проявява детска агресия, за да изпробват децата докъде стигат техните граници, в училищата не е така - агресията там не е невинна. Това заяви Доника Боримечкова, психолог и психотерапевт, в интервю за БГНЕС.
Още: Министърът на културата Найден Тодоров е бил в "Пирогов"
Още: Повече от двоен ръст през 2024: Директорът на ПСС за смъртта в българските планини
Тя уточни, че в училищата става въпрос отново за граници, за адаптация към социалното, за конфронтация на авторитетите, но често се преминава в крайни конфликти, което е заради чувството за безнаказаност.
„Основните съвети, които давам на моите пациенти, е да реагираме на всяка една проява хладнокръвно, да заявяваме ясно, че обществото не толерира насилието. От друга страна, е много важно, когато има агресия от дадено дете върху друго, да обърнем внимание не само на жертвата, но и на детето, което е в ролята на насилник. Това е така, защото най-често проявяващият агресия го прави като вид апел, да покаже, че той самият има нужда от внимание“, коментира още Боримечкова.
Тя обясни, че и вербалната агресия не трябва да бъде подценявана. „Много често тълкуват вербалната агресия за нещо срамно, премълчават си, а тя е ключова, защото от нея се преминава към следващи нива на такава. Много е важно при тази първа проява децата да реагират - дали ще кажат на съответния ученик- агресор, дали на родителите или учителите, че това ги е наранило по някакъв начин“.
Още: След проверки на БАБХ: Затвориха заведения в популярни курорти
Още: Шоколадови изделия с грешни етикети: Опасни ли са за децата?
ОЩЕ: Осъдиха родители, оставили малките си деца без надзор
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
На въпроса как трябва да подхождат родителите към децата си, когато те са във фаза „пубертет“, психотерапевтът уточни, че е много важно родителите да обръщат внимание на децата относно границите на другия, както и за неприемливостта на агресивното поведение. „Очевидно е, че няма как възпитаващите да имат контрол върху живота на своите подрастващи извън дома, но комуникацията трябва да бъде ключова при техните взаимоотношения, да се опитат да им дадат минимални етични и социални норми. От друга страна, родителите на детето – насилник, също трябва да бъдат активни, да осъзнаят какъв е проблемът на техните деца и да им окажат пълна подкрепа по пътя към тяхното подобрение. "Сякаш много родители разчитат на това, че сами по себе си те са родители и се държат към детето си като такива, а ключът към здрава връзка, е чрез проявяване на приятелски отношения“, допълни още психотерапевтът.
