„Съзнателният съвременен човек е формиран в кръговрата на революции и войни, за да прави избор, а не да регистрира кой е решил да го промени. Онзи или онези, които се борят да отнемат този избор в една антиоруелова приказка, извършват геноцид над свободния човек.“ Това заяви в интервю за БНР акад. проф. Дроздстой Стоянов, психиатър, бивш национален консултант по психиатрия и член на работната група, изготвила Националната стратегия за психичното здраве на нацията.
Според него сме изправени пред емоционална и информационна пандемия.
„И от тази гледна точка това е някакъв вид психотропно въздействие, което се движи по различни от биологичните канали на въздействие върху психиката. Болестта сама по себе си е физически феномен, който никой не може да отрече, както и опасността. Но подчиняването на нашия живот на такива съображения, известно в социологията като биополитика и биовласт, е погрешно и трябва да бъде конфронтирано. Едно е грижата на общността за здравето на отделния индивид и за здравето на групата, съвсем друго е трансформирането на здравните съображения в съображения, които да диктуват светогледи.“
Трябва да се положат усилия към завръщане към цивилизационната норма на свободния човек, характерна за света след Наполеоновите войни, подчерта акад. Дроздстой Стоянов в предаването „Хоризонт до обед“.
„Ние сме съавтори, ние сме съпричастни към изграждането на този свят и на отношенията в него. Не можем да бъдем просто свидетели на неговото осъществяване от някой, който го дирижира отвън.“
В коментара си за изборните резултати Стоянов посочи, че голямата част от реакцията към сегашното управление „не е реакция, базирана на идеологически предпоставки, а част от отговора на определени групи в обществото, които не одобряват управлението на кризата, подхода, средствата за управление и взимането на решения, които бяха дълбоко компрометирани“.
Средства, механизми и инструменти за справяне с емоционалната пандемия има в Националната стратегия за психично здраве, изтъкна Дроздстой Стоянов. В петък в рамките на работния ден документът би могъл да бъде юридически финализиран, но изпълнението му е въпрос на следващото управление, уточни той.
„Кризисните интервенции в случаи на боледуване, загуба, скръб, извънредни обстоятелства, работа със семейства, които са пострадали, управление на риска от агресия, от автоагресия, са серия от мерки, които се предприемат в общността, за да се отговори пропорционално на огромната по своята същност и застрашителна по своите размери емоционална пандемия, която се състои и която предстои“, подчерта психиатърът.
