„Не сме роби, имаме права”, „Нашият труд не е безплатен”. Това бяха част от плакатите, които носеха пред Народното събрание хората от обявения протест против работодателския произвол.
„Искаме изплащане на заплати, искаме да ни платят здравните осигуровки, да ни платят всички обезщетения и всичко, което ни се полага по договор и по закон”, каза Веселина Иванова, служител от Пикадили Варна.
Тя изброи, че на протеста има, не само служители на Пикадили, има служители на Макс Телеком, и от Бобов дол, Дупница, Димитровград….”Има и много други, които ни подкрепят, но не успяха да присъстват днес на нашия протест. Така че крайно време е наистина управляващите да вземат мерки и да обърнат внимание на българския народ, да бъдем защитени, защото ние в крайна сметка искаме да си останем в държавата”, заяви тя.
„Никой не дойде от ръководството, да говори, да ни обясни или нещо да каже. Мълчание. Просто дойдоха, затвориха магазина и това беше”, каза Христина, която е от Пикадили София и каза, че има да взима и две заплати, 25 дни платен отпуск, обезщетение. „Надявам се да променят закона, да приемат новият закон в НС и да ни бъдат изплатени – не само на нас, на всички, да ни бъдат изплатени полагаемите суми”, каза жената.
Организаторите на протеста поставят шест конкретни искания по темата "работодателски произвол".
Те са следните:
1. Увеличаване на санкциите за неплащане на заплати
2. Законодателни промени забраняващи на фирми, които дължат заплати на работниците, да бъдат прехвърляни на трети лица. 3. Промяна на реда на кредиторите при несъстоятелност на компания, така че работниците дефакто да станат първи.
4. Увеличаване на срока за подаване на документи във фонда за гарантиране на вземанията на 1 година.
5. Стартиране на процедура по несъстоятелност на фирма "Селект Трейд" (фактическият собственик на "Пикадили")
Омбудсманът Мая Манолова посочи, че исканията на протестиращите са основателни.
”Хората са работили и очакват да си получат заплатите, но в крайна сметка работодателят се крие, прехвърля фирма, работи на същото място под друго име, или просто им казва най-нагло, че няма да плати това, което те са си изработили. И в тези случаи държавата е тази, чрез своите институции, която трябва да застане зад своите граждани, защото правото на труд и правото на възнаграждение адекватно на положения труд е конституционно право. Става дума за основни конституционни права, които държавата трябва да брани на своите граждани”, посочи тя.
Манолова припомни, че тъй като има пропуски в законодателството, които дават възможност всичко това да се случва, „заедно с тези и с други потърпевши обсъдихме законодателни промени, които внесох в първия работен ден на този парламент ”. „Вместо да ги обсъдят и приемат депутатите направиха парламентарна анкетна комисия, която да разследва. Както да разследва не е ясно, тя работи няколко месеца, в крайна сметка внесоха само част от предложенията, които направих”, посочи Манолова.
Според нея, ако бъдат приети всички предложения, които са направени, тези хора ще имат решения на техния проблем. Сред нещата, които тя посочи е това да се направи Фонда за гарантиране на вземания при фалит на предприятия работещ. Манолова обясни, че той не работи заради законодателен проблем, който тя предложила да бъде отстранен.
„Проблемът е, че за да искаш пари от фонда в размер на 6 неплатени заплати до 1200 лв. трябва да се включиш в един тримесечен срок между прекратяване на трудовото ти правоотношение и обявяване на производство по несъстоятелност на твоя работодател”, каза тя и припомни, че предлага този срок да стане поне едногодишен, за да може хора, като тези които протестират да си получат парите от този фонд. Тя посочи, че от началото на годината има подадени 435 жалби има в институцията, от които над 30 са колективни.
Сред хората, които бяха днес пред Народното събрание, беше и Васил Ватрачки. В началото на годината шивачки от италианските обувни цехове в Дупница излязоха на втори протест с искане за изплащане на изработеното във вече обявената във фалит фирма "Абонданца". „Дошъл съм тук да подкрепя протеста на тези млади хора. Аз лично не мога да си представя, че държавата с целия ресурс, който има, с всичките средства, с които разполага не може да реши този проблем. 21 в. някой използва труда на хората, без да им плаща”, каза той.
