Прощаваме се с Рангел Вълчанов

Роднини, близки, приятели, почитатели на знаменития кинорежисьор ще се поклонят пред тленните му останки днес от 13.00 часа в църквата "Свети Георги".

Рангел Вълчанов почина на 30 септември. Една от последните срещи с него беше, когато знаменитият кинорежисьор отново "влетя" като своята "Немирна птица любов" в Дома на киното на премиерата на третата си книга "Хем съм сам, хем няма никой", която беше на 9 април 2013 г. Влетя, защото той винаги летеше и ще продължи лети не само във въображението на киното си, но и в полета на душата, на таланта, на смелостта на, самоиронията си и в това, което остави на българската култура и на приятелите си.

"Българското кино осиротя. Рангел Вълчанов е една невероятна личност с изключителна фантазия, със своеобразно чувство за хумор с едно безпощадно познаване на живота и на хората", каза за БГНЕС кинокритикът проф. Александър Грозев, след тъжната вест за кончината на имения режисьор.

"Рангел Вълчанов е една от емблемите на българското кино, един от стожерите на българското кино, който не може да бъде заместен, който много надълбоко е влязъл в националното съзнание и е изтеглил от там много важни неща за националното ни самочувствие, за едно осмисляне на българското като усещане, като ценност", каза пред БГНЕС кинокритикът Боряна Матеева.

Много са споровете кой е най-добрият му филм, но той и много от кинаджиите считат шедьовъра на неговия живот изповедалния "Лачените обувки на незнайния воин". С този изключително оригинален филм, наситен с Фелиниевски мотиви, Рангел Вълчанов доказва, че е майстор от световна величина. Но не е само той - дебютира с филма "На малкия остров" (1958), който и до днес си остава един от ненадминатите шедьоври в българското кино. Това е първият наш филм, който получава международно признание - от кинофестивалите в Прага (втора награда за режисура) и Мелбърн (почетен диплом). Отличия в Сан Франциско, Лос Аламос, Карлови Вари, Москва, Мелбърн и Кан получава и "Слънцето и сянката" (1962). И още и още през годините.

Болестта отне гласа му, но не и словото му и отдадеността му до болка към киното. Без Рангел Вълчанов нашият български свят би бил по-сив, неартистичен, груб и нечувствителен. Той си отиде от нашия свят, но където и да е ще бъде винаги "немирната птица любов". Рангел се надсмя и над болестта, и страданието си, "говореше" си със смъртта и иронизирайки и нея и себе си в болката, просто казваше "Наздраве!". Това, наистина е от Господ. А си е един шоп от Кривина, който ни правеше щастливи и ще продължава с филмите си, с книгите, с присъствието си, макар и отдалеч… като птица или /не/знаен воин.