Отдалечената от основния свят Папуа Нова Гвинея отново попадна в световните новини. За съжаление новините от Океания не са позитивни. В последно време в островната държава са зачестили случаите на човекоядство и така нареченият лов на вещици. Стигнало се дотам хората да се страхуват да излязат от домовете си. Наскоро поради тази причина бяха осуетени изборите, пише Pravda.ru.
Независимата държава Папуа Нова Гвинея, разположена на огромен тропически остров между Тихия и Индийския океан, отдавна се ползва с нееднозначна слава. От една страна, мекият екваториален климат, буйната растителност, относително малкият брой хищни животни навеждат на мисли за земен рай. Подобни мнения още повече се засилили, след като учените през миналия век открили плато с реликтни видове животни, които не се страхуват от хората.
От друга страна, на острова от незапомнени времена е процъфтявало човекоядството, както и опасни предразсъдъци, свързани с вярата в магьосници и вещици. И хората, които били подозирани в подобни занимания, ги очаквала жестока разправа.
Колкото до човекоядството, то през лятото на миналата година например група канибали едва не осуетили парламентарните избори в една от провинциите на страната, получила независимост от Австралия през 1975 г. Наплашени от случаите на масов канибализъм, хората се страхували да излязат от жилищата си, за да отидат до избирателните секции.
По-късно пред съда застанали 29 души, обвинени в човекоядство. Но според експертите практикуващите канибализъм само във въпросната местност са между 700 и 1000 души.
Интересна подробност е, че именно в Папуа Нова Гвинея са открити бавни вирусни (или прионни) инфекции, най-известната от които е „луда крава”. А болестта куру (или „смеещата се смърт”) е открита при папуасите, обичащи да употребяват човешко месо. Много учени смятат, че прионните инфекции са нещо като ограничител, установен от самата природа против канибализма, както и наказание за нарушаването на тази забрана.
Но да се върнем към канибалите, които едва не провалили изборите. За причината за меко казано нечовешкото си поведение те назовали желанието си да премахнат злонамерени магьосници. Твърдели, че са изяждали предимно лица, които правели магии на техни близки. След кървавата трапеза „отмъстителите” придобивали защита срещу черна магия.
Дали са получили неуязвимост пред магията, е трудно да се каже, но ето че пред закона убийците на магьосници наистина имали значителни преференции – Законът за черното магьосничество (Sorcery Act) от 1971 г. признавал убийството с причина магьосничество за „смекчаващо обстоятелство”. И наказанието за убийците в такъв случай било доста по-меко.
Най-интересното е, че по-голямата част от населението на Папуа Нова Гвинея са християни, или поне формално. Има и малка част, която се придържа към местните вярвания. Но независимо от крайно твърдата позиция на местните власти и местната църква по отношение на борбата с кървавите предразсъдъци, резултатите не изглеждат обнадеждаващи.
Потресаващ случай в Маунт Хаген през февруари тази година все пак придвижил решаването на проблема от мъртвата точка. Тогава роднините на момче, починало в болница от патология на коремната кухина, обвинили в магия 20-годишната Кепари Лениата, майка на 8-месечно бебе. След жестокото издевателство и убийството на младата жена близките на починалото момче твърдели, че „вещицата сама е признала всичко”.
Сигурно мнозина на мястото на нещастното момиче биха направили същото, ако са съблечени голи и са измъчвани с нагорещено желязо. А след получаването на „доброволното признание” неоинквизиторите на XXI век вързали ръцете и краката на жертвата си и я хвърлили в огън от запалени автомобилни гуми. Зверството било заснето от телефонните камери на множество туристи и зяпачи, а полицията просто не успяла (или се страхувала?) да се намеси, докато момичето не изгоряло живо.
След такъв крещящ случай, станал достояние на световните информационни агенции и телевизии, властите в страната през месец май най-после отменили „закона за вещиците”, предвиждащ меки санкции за фанатизираните убийци. Но изглежда, последните мерки все още не са се наложили.
В началото на юни в магьосничество била обвинена селската учителка Хелен Рамбали. Първоначално сценарият силно напомня гореописания – починал ученик, започнал „лов за вещици”, хващане на „виновницата”. Имало и мъчения – не с нагорещено желязо, а с ножове. Отрязали главата на нещастната жена и изгорили дома й. Между другото, съпругът и синът на загиналата работели като държавни чиновници. Ако държавата не може да защити жените и майките на своите служители, какво да се каже за обикновените хора?
Учените и криминалистите тънат в догадки – какво е довело до този бум на убийства на религиозна основа на острова? Само отгласи от древни вярвания? На съседните острови също има вярвания във вещици и магьосничество, но те не завършват с кървави саморазправи. Например в западната част на Нова Гвинея не са чували за подобни зверства. Вероятно поради по-строгите закони.
Има съмнения, че обвиненията в магьосничество са основен начин за разчистване на сметки – поради завист, стара вражда, надежди да се заграбят имуществото и земята на убития. Хипотезите за развихрянето на неоинквизициите на „райския остров” са доста.
