"Българската патриаршия не бива да се плаши от разкол. Тя би следвало да действа, за да укрепва своя авторитет и то по един адекватен за състоянието на нацията начин, а не да следва мантрите на Московската патриаршия и да не признава Македонската православна църква по съответния начин, както и да отказва всякакво общуване с Украинската православна църква", коментира пред Actualno.com историкът проф. Пламен Павлов по повод решението на Върховния касационен съд да регистрира Българска православна старостилна църква, което предизвика остри реакции в България и доведе до внасянето на два законопроекта в защита на Българската православна църква - Българска патриаршия.
Проф. Павлов обаче не вярва решението на ВКС да доведе до нов разкол в Българската православна църква. „Не мисля, че това заплашва състоянието на Българската православна църква. Много повече я заплашва нейната обвързаност с Москва, която за мен е нещо необяснимо, при положение, че московският патриарх Кирил застъпва откровено еретически идеи, благославяйки войната срещу един православен народ, какъвто е украинският и въобще убиването на хора, защото на практика това е позицията на Московската патриаршия“, коментира проф. Павлов.
Ето защо историкът призова нашата църква - Светия Синод и Патриарх Даниил към едно ново поведение, което да не следва мантрите, които идват от Москва или някъде другаде.
Историята на проблема със старостилната църква
„Въпросният разкол, ако той е такъв, се е състоял още през 1968 година“, смята проф. Павлов. Той уточни, че тогава определени хора не са приели преминаването към към днешния календар на църквата, който съвпада с онзи календар, според който Ботев е роден на 25 декември, което е било Коледа през 1847 г., а не 6 януари, както е според вижданията на старостилците.
Той обясни, че темата със старостилците е продължила през 1993 г., когато се обявява тази старостилна църква като съществуваща в правния мир и стига до 2024 година, когато решението на ВКС я поставя в юридическа позиция.
„За мен тази спекулация със стария стил е трудно обяснима. Ще припомня, че един от хората, които се опитаха да действат в тази посока, беше йеромонах Христофор Събев, кйото създаде своя архиепископия, която също беше старостилна. Тук има влияние отвън, от Гърция, от Русия, може би от други места“, смята още той.
Професорът обърна внимание, че вече има няколко такива старостилни църкви в Гърция, както и че подобно разделение има и в други части на православния свят. Според него това не бива да отклонява Българската православна църква – Българската патриаршия от нейния път, който е да сплотява населението около морални ценности, около национални идеи. „Нещо, което самата църква, не прави с нужната последователност. От тази гледна точка реакцията на Българската патриаршия за мен е също трудно обяснима", коментира още той. ОЩЕ: Фотий и неговата старостилна църква: Какви са корените на вероизповеданието?
Политизира ли се въпросът?
Проф. Павлов определи като безкрайно неприятно, че от този случай отново се правят политически спекулации и се превръща в израз на популизъм. "Виждаме реакцията на партията „Възраждане“. Тя нали следва руския модел в политическото си поведение, той е именно по стария стил?", изтъкна историкът.
Той коментира и внесения от ГЕРБ законопроект, като според него позицията на партията е по-обяснима, тъй като тя по-скоро цели да се получи някакво умиротворение в обществото. "Да се надяваме, че през новата година няма да се занимаваме в парламента с пледоарии", каза още той. ОЩЕ: ГЕРБ внася законопроект, с който да защити БПЦ
"Едно решение, което би могло да се вземе е старостилната църква да бъде наречена примерно ортодоксална, а не православна, тъй като при употребата на понятието православен създава сериозни разминавания в нашия поглед към традиционната българска религиозна система. Още повече, че тя е записана в определен смисъл и в Конституцията. Тук позицията на правителството, донякъде и на партия ГЕРБ, на министър-председателя Главчев, на дирекцията по „Вероизповедания“ към Министерски съвет, е основателна, тъй като в самата Българска конституция има запазено място за Българската православна църква – Българската патриаршия. Това обаче съвсем не означава, че някой трябва да има претенции за монопол върху вярата. Напротив, именно диалогът е начинът, който може да доведе до резултат в случая", смята още той.
Според него в тази ситуация по-скоро Българската православна църква би трябвало да потърси по-сериозни контакти със старостилците, които според него не са повече от 1000 души. По думите му тези хора от старостилната църква също са православни. "Те са се отделили по едни или други причини от Българската патриаршия, по-скоро трябва да се търси път към тяхното завръщане в майката – църква, а не към тяхното едва ли не отлъчване", смята още проф. Павлов.
Канонизирането на личности от нашето минало
Проф. Павлов напомня, че преди време е по различни начини е предлагал Българската православна църква да канонизира някои видни личности от нашето минало и от нашето съвремие, но досега не е получил отговор, освен че това е невъзможно.
„Виждаме, че другите православни църкви го правят. И отново ще използвам вашата медия да кажа, че личности като цар Симеон Велики, цар Самуил, цар Иван Асен II и Цар Иван Александър заслужават канонично признание. Заслужават да влязат в списъка на българските светци. Същото може да се каже и за хора от по-близкото минало, като отец Матей Преображенски, като отец Сергий Плаковски, защо не и за д-р Стефан Черкезов, който през 1963 година загива, спасявайки ближните си. Досега отговор не съм получил и не очаквам да получа, но все пак с моя скромен глас призовавам Българската църква да не се занимава с измислени разколи, а да следва своята предначертана мисия, която е на повече от едно хилядолетие“, призова проф. Павлов. ОЩЕ: Да бъде ли обявен за светец Левски - темата отново е на дневен ред
