2018 и 2019 г. ще се запомнят с ново влошаване на показателите за медийна свобода и медиен плурализъм. Това каза проф. Нели Огнянова, един от създателите на катедра „Европеистика“ в Софийския университет „Кл. Охридски“ по време на дискусия „Медии и данни – кой избира програмата“, организирана от Институт за развитие на публичната среда с подкрепата на фондация "Америка за България" и Френския институт в България.
Тя обясни защо правните системи не могат да регулират добре медийния плурализъм – защото има много голяма съпротива срещу това правото да се занимава с медийния плурализъм. „Ако се направи преглед кой е „за“ и кой – „против“, ще се види, че самите държави не желаят и често казват, че мерките за медийния плурализъм са една необоснована намеса. Има и аргумент, че регулацията отблъсква инвеститорите, пречи на иновациите и това е така. Следващ аргумент, за който трябва да сме готови е: „не искаме регулация, ще се саморегулираме“, което се появява много често по всякакъв повод, посочи още проф. Огнянова и визира медиите с позицията им: “без право, без регулация, всяка регулация прераства в цензура, ще се саморегулираме“.
Според проф. Огнянова саморегулирането е хубаво нещо, но има области, в които не е достатъчно. „Представете си медийна консолидация, представете си, че медията „А“ иска да закупи медията „Б“. Не може саморегулирането да попречи, ако няма законова уредба, която да определи праг или критерии. Само регулаторът или институциите могат да попречат на такива сделки“, подчерта Огнянова.
ЕС се опитва да защитава плурализма, но досега няма съществен резултат на наднационално равнище, отбеляза още проф. Огнянова и уточни – има опит за директива, който пропадна; имаме европейска гражданска инициатива от 2014 г., хората искат мерки в подкрепа на плурализма, имаше 7 държави, които трябваше да съберат 1 млн. подписа, което не се случи Европейската гражданска инициатива за медиен плурализъм не намери подкрепа и последният акт е ревизията на директивата за аудиовизуални медийни услуги, която и България трябва да въведе до 2020 година.
„Въпреки, че много се говореше и за прозрачност на медийната собственост и за мерки за плурализма, държавите оставиха медийния плурализъм в скоби – казва се „държавите могат , ако искат да въведат мерки за прозрачност на собствеността и да вземат по-нататък и други мерки“, посочи проф. Огнянова. Тя отбеляза, че макар нещата с плурализма да не напредват, в ЕС се полагат усилия за създаване на инструменти за оценка на медийния плурализъм и съобщи че са направени няколко изследвания, обхващащи не само държавите – членки, но и кандидатките и вече се подготвя оценката за 2020 година. В сайта за индекса за медиен плурализъм може да се види картината за всички страни.
Къде е България
„Последното изследване показва, че България стои най-добре, със среден риск, по отношение на правната защита, което донякъде е и защото индикаторите са такива, че се гледа писаното право. Висок риск имаме и при пазарните индикатори, и при т.нар. социални индикатори, където са показатели като защита на хора с увреждания, медийна грамотност и пр. на границата на високия риск сме при политическите аспекти, където е независимостта на медиите и темата за медии и избори“, отбеляза проф. Огнянова.
Актуалната медийна картина
Все по-малко като обем има новинарство в медиите за сметка на абсолютно неочаквани области, които се засягат, коментира проф. Огнянова. По думите ѝ случващото се в БНТ е най-шокиращо. „Нови пространства, нови теми се отварят за обществената телевизия и по никакъв начин не е ясно как това е обосновано от обществената мисия на обществената телевизия“, добави тя. Според нея, разследващата журналистика отстъпва от националните медии , от обществените медии и от тези, които са финансирани с публичен ресурс, което е ясно и логично. Проправителствено отразяване и теми табу, констатира още тя. „Медиите работят с черни списъци – хора, които никога няма да стигнат до екрана и с бели списъци – хора, които задължително ще бъдат в студиото, така че който и да говори експертно, винаги ще има някой, който ще държи проправителствената гледна точка“, констатира професорът.
Обществените медии са единствените, които по закон са задължени да имат плурализъм във всяко предаване, но не е така. Не се справят с това си задължение, категорична е проф. Огнянова. Тя изрази огорчение, че наблюдава фалшивия плурализъм като норма: ако имате в студиото „Атака“, непременно трябва да имате ДПС и водещият смята, че е изчерпал всички гледни точки и минава към следващата тема; отразява се протест и контрапротест и смятаме че сме балансирали, минаваме нататък… „Но не всички твърдения може да минат под заглавието гледна точка. Медиите не са длъжни да отразяват антидемократични гледни точки и не бива да бъдат оставяни ей така да минат“, подчерта проф. Огнянова.
Тя изрази неодобрение на избора на генерален директор на БНТ, където по думите ѝ проблемите са системни, а по отношение на търговските телевизии потвърди, че тече процес на овладяване с различни методики и техники. „Има медии в които собствеността се овладява от бизнесмени, които са показали, че са близки до правителството“, отбеляза, че в регионалните медии се разпределя публичен ресурс по неясни критерии, че някъде решенията минават през общински съвети, някъде са лично на кмета и повдигна въпроса как БНТ2 се превърна в нещо друго преди промяната на лицензията.
За българския феномен – партийни медии, проф. Огнянова е категорична: „Единственият ми аргумент, който мога да кажа в защита на партийните медии е виц от времето на Тодор Живков – По рано пише отгоре „Пешо“, влизаш и вътре – месо, а сега - пише отгоре „Месо“, влизаш и вътре – Пешо. Хубавото на цялата работа с партийните телевизии е, че отгоре пише името на партията, т.е. ти си предупреден, че това е партийна телевизия и ако искаш отиваш да я гледаш с цялата уговорка какво гледаш“.
Какво регулират регулаторите
„Когато говорим за плурализъм, имаме предвид не само производство на съдържание, но е разпространение, обаче накъдето и да погледнем в България има проблеми и понеже медиите са сектор, кризата с разпространението удря целия сектор - като се започне от цифровата телевизия и мултиплексите с тяхната история, като минем през печатните медии, решението на КЗК, които казаха, че няма проблем с разпространението на печатните медии – „Лафка“ на всяка крачка, на всеки ъгъл, по точно е мотото „цигари и вестници на всеки ъгъл“ и като стигнем до кабелното разпространение и т.нар. задължително разпространение“, отбеляза още проф. Огнянова. За съжаление, добави тя - някои от тези проблеми имат правна уредба, която няма изгледи скоро да бъде променена.
Проф. Огнянова е убедена, че в България Законът за защита на конкуренцията е недостатъчен. По думите ѝ, „едно друго прилагане би свършило повече работа, но засега това, което получаваме от конкурентния регулатор, не е никак удовлетворително“.
Прозрачността на собствеността - възел от въпроси
Помага или пречи изменението на закона с изискване за задължителното депозиране на печатни издания, удря ли някого, кого удря, оставя ли някои медии да минат между капките… само собствеността ли ни интересува или и финансирането? Примерно тези 300 млн. които са отишли от КТБ към ТВ 7?.. Достатъчни ли са мерките за контрол върху изпирането на пари, трябва ли да има друга роля СЕМ? - всички тези въпроси се преплитат около проблема със собствеността на медиите и темата за сделките между медии, политици и олигарси, отбеляза проф. Огнянова. "И за оценките от ред индекси в България се води дискусия", вметна тя и уточни - дали пък проблемът не е в индексите; че сме много добре, но индексите са така направени, че водят до отрицателни оценки за нашите медии.
„Медиите не са оазис и не можем да очакваме да са независими, плуралистични и свободни, когато са в държава, която има проблеми със свободата, проблеми с институциите, проблеми с върховенството на закона“, подчерта проф. Огнянова. Тя изтъкна, че се наблюдава тенденция на ограничаване на медиите да минават през немедийни канали, през немедийни закони и не през институциите, които се занимават конкретно с медиите. „Като започнем от Комисията за финансов надзор, която си позволи да прави преценка кога да има тайна на източниците, кога да няма, като минем през конкурентния регулатор, който решава ред въпроси, като стигнем до един проблем, за който тепърва ще се говори – въвеждането на т.нар. журналистическо изключение в регламента за защита на личните данни, което ще се прилага от комисията за защита на личните данни“, уточни тя.
„Докато в другите държави журналистическото изключение е въведено в националните мерки като освобождаване на журналистическите дейности от някои изисквания, които по начало стоят за другите сектори, в България журналистическото изключение е въведено по друг начин, създавайки възможност регулаторът в областта на личните данни да се произнася кога едно съдържание е законно и кога незаконно от гледна точка на GDPR“, посочи Огнянова.
Тя препоръча да се направи каталог на каналите, по които може да се оказва натиск върху медиите и системно, ежедневно да се реагира срещу тези възможности. „Иначе не виждам и не очаквам националният законодател да му дойде порив да регулира по друг начин компетентността на тези институции“, поясни професорът.
В дискусията, модерирана от журналиста от БНР Силвия Великова участваха разследващите журналисти Генка Шикерова и Спас Спасов, експертът от Институт за развитие на публичната среда Ива Лазарова, чуждестранни медийни експерти, представители на неправителствения сектор. Бяха представени и примери от САЩ и България за връзката между партийното финансиране и медийното отразяване на предизборни кампании.
