Проф. Александър Кьосев: Пандемията има шанс да създава солидарни общества

Пандемията има шанс да създава солидарни общества. Това каза проф. Александър Кьосев, преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски", по време на дискусия "Дали пандемията пренаписа границата на правата?". Дискусията се организира от Българската общност за либерална демокрация и Културния център на Софийския университет на живо във Facebook.

Още: Сдружение "Ангели на пътя" се разграничиха от протеста на БОЕЦ

Още: "Сияна загина, корупцията оцеля": Плевенчани протестират заради лошите пътища

"Ние се намираме в нова ситуация. Може би пандемията ни учи, че не само правата са универсални и неотменими, а и имплицираните в тях задължения са универсални и неотменими. Пандемията ни прави всички заедно защитници на правата", посочи проф. Кьосев. Той каза, че едновременно с това да са универсални човешки права, те са и универсални човешки задължения - да се бранят правата, но не само своите, а универсалните права. "Това вече не може да бъде наречено задължение, а грижа. То заслужава тази дума, защото напомня родителската грижа - опосредяваща дълг и право", посочи проф. Кьосев.

Изразът "всеки сам си преценя" - тази фамозна фраза, върху чиито основания трябва да се замислим, едва ли се изчерпва само с българската безхаберност. Въпросът на баланс се преценява и контролира не само от индивидите", посочи проф. Кьосев. По думите му за индивида се грижат и експертите, грижи се и държавата с нейните инструменти за управление на населението, грижат се и правозащитниците и съдиите, а дори и математиците, които създават пандемични модели. "В идеалния случай различните грижи поставят граници пред своя тоталитарен потенциал, създават резонанси, биха могли да конвергират - да създадат нещо заедно, ако това се случи бихме могли да кажем, че грижата се е превърнала в солидарност", каза проф. Кьосев.

Пандемията има шанс да създава солидарни общества, в които е нормално всеки да се грижи за всеки, при това не само за здравето му, а и за свободите му и това е задължение и за индивиди, но също и за институции, и за експерти, и за една добра държава. В други общества е възможно точно обратното - конвергенцията да не настъпи, отделните грижи да не се контролират взаимно, а да се разбягат и това да доведе до различни конфликти, посочи проф. Кьосев. По думите му тогава държавата брутално започва да нарушава свободи, а индивидите анархистично отхвърлят всички ограничения и мерки. Това са общества с нарушена солидарност, уточни проф. Кьосев и допълни, че това са два идеални модела.

Още: В името на малката Сияна трябва да опазим всички деца - скандалите и важното в мрежата на 4 април

Още: Издирват собственика: Дете намери значима сума пари в метрото

"Кой знае защо ми се струва, че българското общество се приближава повече до втория полюс", коментира преподавателят. В началото на дискусията бившият съдия в Европейския съд по правата на човека Здравка Калайджиева обърна внимание, че зеленият сертификат е бил въведен срещу произволното право някои държави да затворят границите си. По думите й така той се явява алтернатива на локдауна. Тя посочи, че в момента в Европейския съд по правата на човека има 790 жалби във връзка с нарушеното право на труд на европейски граждани, за които е въведено изискването да се ваксинират.

Димитрина Петрова, директор на БОЛД, коментира че няма елемент на дискриминация по отношение на въвеждането на зеления сертификат. Тя засегна и проблема с инфодемия във връзка с COVID-19 и представянето не на факти, а на мнения, които по същество нищо не казват и които дори са неверни. Проф. Кьосев отбеляза, че значителна част от мерките, въведени за справяне с пандемията у нас, са имали случаен и хаотичен характер и отбеляза, че инфодемията е проникнала и в решенията за справяне с кризата.