Живеем в свят, в който разобличението е загубило силата си. Това заяви в ефира на предаването "Студио Actualno" професорът по културна история на съвременността, XIX и XX век, Александър Кьосев. Той коментира обществено-политическите процеси у нас в контекста на доклада на Европейската комисия за България и дебата в Европарламента за върховенството на правото у нас.
"Изкушенията на властта са сериозни и като влезеш в нея и като ти предложат, да кажем, 20 000 евро, за да гласуваш по еди-какъв си начин, може и да се изкушиш. Тоест хората се корумпират ходом. И това се случва не само в България. В този смисъл процесите на корупция във властта са известни отдавна - те не са специфични страна ни", отбеляза проф. Кьосев.
По думите му същината на хибридната война може да бъде определена по следния начин: "Има разни гледни точки, има разни мнения, има различни перспективи. "Какво искате?" Каквото и да се каже, прави му се контрапротест, измисля му се контраразказ, контраперспектива. В ситуация, в която хората са залети от потоци от информация, всеки се изолира, всеки живее в своя разказ и няма нужда от външни перспективи. Получава се така, че разказите и перспективите се умножават, хората се изолират и истината не се намира", анализира професорът. Според него е необходимо връщане към проблема за истината. "Докато не се разбере, че докато има обвинение срещу някого, най-накрая то трябва да завърши с разследване, доказателства, съд, присъда и публично изясняване на това, което се е случило... докато различни обвинения остават висящи в публичното пространство без от това да последва нищо - нито един разказ няма да бъде валиден. Той няма да направи впечатление на никого, тъй като хората са в дълбока резигнация от тази заливаща ги помия от разнообразни конспиративни и всевъзможни други теории", каза проф. Кьосев.
"Ние живеем в един централен проблем: живеем в свят, в който разобличението е загубило силата си. Когото и да разобличиш, за каквото и да го разобличиш, това няма никакво значение. Счита се, че това си е твое мнение, на твоята партия, на твоята класа, на жълтопаветниците, на умните, на красивите, на еди-кой си; това мнение няма статут на обективна истина и следователно онова, което остава валидно, е разделението "ние-вие", подчерта Александър Кьосев.
"Процесите, които се случват у нас, са много по-дългосрочни, много по-дълбоки и малцина се вглеждат в тази дълбочина. Дневният ред на българските медии е толкова забързан, че той не може да види по-далеч от носа си. Този дневен ред не може да види нещо повече от това, което с днешна дата е станало като скандал", счита професорът и уточнява: "Причините за това са много, но една със сигурност е свързана с дигиталния обрат и новия ритъм на медиите, новите технологии. "Дигиталното време освен това е скъпо и по тази причина, когато те заливат с разнообразни новини от всяка точка на света, да гледаш назад, ти се струва голям лукс. Освен че няма време, няма компетентност и памет за това, което е било преди", отбеляза проф. Кьосев.
"Моето отношение към протестите е биографично. Едва ли е имало протест в София, на който аз да не съм бил", подчерта Александър Кьосев.
Кои са специфичните процеси, които довеждат до корупционни модели у нас и какъв би могъл да бъде позитивният разказ за развитието на българското общество - целия разговор с професор Александър Кьосев гледайте във видеото.
