За седем месеца на Марс марсоходът „Кюриосити” е изминал общо 738 метра. До главната му цел – петкилометровата планина Еолида (Шарп) в центъра на кратера Гейл, има още 10 километра. Проектът е изчислен за две години и една трета от този срок вече е изминала. Не е ли време марсоходът да се пораздвижи?
„Ако на „Кюриосити” му е съдено да умре утре, ние, разбира се, бихме могли да кажем, че сме постигнали много – казва Лори Лешин от Ренселърския политехнически институт (САЩ). – Но никой от нас няма да бъде удовлетворен.”
Бяха необходими два месеца, за да се разгърне масивът научни инструменти на най-големия, най-скъпия ($2,5 млрд.) и най-щедро оборудвания марсоход в историята. Той е най-сложният робот в историята на планетните изследвания – работата на десетте инструмента се следи от около 400 учени. Но ето че на 28 февруари „Кюриосити” имаше проблеми с паметта, които накараха операторите да се възползват от резервния компютър, и напомниха на изследователите, че марсоходът е смъртен както всяка машина.
През октомври, вече в областта Гленелг, където се събират три типа повърхност, „Кюриосити” почти за два месеца се спря на купчина пясък, наречена Рокнест. Там марсоходът гребна с лъжичка и анализира образец грунт с главните си аналитични инструменти –CheMin (Chemistry and Mineralogy) и SAM (Sample Analysis at Mars).
На 19 март на Рокнест беше посветена цяла серия Конференции по вопросите на изучаването на луните и планетите. По химичен състав дюните се оказали подобни на грунта от други области на Марс, тоест материалът (вода и др.) се разнася през почвата и атмосферата на планетата еднакво.
На същата конференция Крис Уебстър от Лабораторията за реактивно движение на НАСА разказа за нови измервания на метана, направени от лазерния спектрометър на марсохода. Атмосферната концентрация на това вещество на Марс се оказала с една трета по-ниска от смятаното досега. Недостигът на метан поставя под съмнение възможността марсианските организми да отделят газа в атмосферата. В първите двеста дни от пребиваването на „Кюриосити” на Червената планета този уред е използван само три пъти, макар че той може да работи и през нощта, когато другите инструменти са безполезни.
От 23 януари марсоходът почти не се е движил, придържайки се към червеникави породи с прозвището Джон Клайн в областта Йелоунайф Бей. Именно на дъното на Джон Клайн „Кюриосити” изпробва своето свредло и анализът на извадения от него материал показа наличието на глинести минерали, формирали се във водна среда, заедно с окислена и редуцирана сяра. Това говори, че Йелоунайф някога е бил благоприятен за микробен живот. И това вече не е малко за марсохода.
Но Хорхе Ваго, който отговаря за проекта ExoMars на Европейската космическа агенция, признава, че примерът на „Кюриосити” го е накарал да се замисли как да накара европейския марсоход да работи по-бързо (стартът му е планиран за 2018 г.).
За съжаление „Кюриосити” ще направи още една голяма пауза, тъй като почти през целия април Марс ще бъде закрит за Земята от Слънцето и всичко човешко, което присъства на Червената планета, няма да може да изпраща информация у дома. След това Джон Клейн отново ще бъде подложен на пробиване за проверка на първоначалните резултати. И чак след това марсоходът ще се отправи към Еолида.
„Кюриосити” ще може да изминава през плоска местност покрай пясъчните дюни по 100 метра на ден, обещава Раймънд Ардвидсън от Вашингтонския университет в Сейнт Луис. И тогава марсоходът все още ще има време за изследване на загадъчните слоеве по централните склонове на кратера Гейл, които може да свидетелстват за вода в древни времена.
Снимка: © NASA/JPL-Caltech/ESA/DLR/FU Berlin/MSSS
Вижте още интересни статии в megavselena.com
