Парламентът прие изцяло нов Закон за храните, с който се въвеждат регулации по отношение на генетично модифицираните храни.
Пускането им на пазара ще става след получаване на разрешение от Европейската комисия съгласно действащия еврорегламент за съдържащите ГМО храни и фуражи. Заявлението ще се подава до земеделското министерство или до компетентен национален орган на друга страна-членка на ЕС, които трябва да го препратят за разглеждане до Европейския орган по безопасност на храните.
Изрично е записано, че се забранява в детски храни да се влагат продукти и съставки, които се състоят, съдържат или са произведени от ГМО. Забранява се и участието на деца в рекламирането на ГМО храни.
Нарушаването на изискванията за употребата на ГМО от физически лица ще се наказва с глоба от 25 000 до 35 000 лв., а при повторно нарушение – от 35 000 до 70 000 лв.
За юридически лица и еднолични търговци наказанията са по-тежки – имуществена санкция от 50 000 до 70 000 лв., а при рецидив – от 70 000 до 110 000 лв.
Въвежда се забрана и по отношение рекламирането на храни и напитки, съдържащи съставки и вещества с хранителен или физиологичен ефект, като мазнини, трансмастни киселини, сол и захар, които не отговарят на изискванията за здравословно хранене.
Регламентирани са основните изисквания към опаковането, етикетирането и рекламата на храните. Бизнес операторите, които произвеждат, преработват и търгуват храни, ще са длъжни да предлагат храни, етикетирани в съответствие с новите европейски изисквания. Предвижда се информацията за храните, включително информацията на етикета, да се представя на български език.
За първи път се регламентират изискванията за търговия с храни от разстояние. Въвежда се регистрация на превозните средства за транспортиране на храни от животински произход и на храни от неживотински произход, като брашно, хляб, хлебни и сладкарски изделия. Регистрацията ще се удостоверява със стикер.
Всеки производствен обект трябва да разполага с поне един служител с висше или средно специално образование в областта на хранително-вкусовата промишленост, или най-малкото някаква професионална квалификация в същата сфера. Изискването ще се признава за покрито, ако служителят е висшист по медицина или фармация, ако става въпрос за производство на хранителни добавки.
Депутатите уточниха, че обозначението „Продукт от България” ще може да се поставя върху храни, когато основната съставка, използвана при производството им, е добита у нас, и всички етапи на производствения процес се осъществяват на българска територия.
Национален съвет по храните
Чрез закона се регламентира създаването на Национален съвет по храните – консултативен орган към министъра на земеделието, който ще бъде и негов председател. В него ще влязат представители на държавни ведомства, на браншови организации и др. От БСП възразиха, че съветът ще включва огромен брой хора, което ще го направи безполезен.
Към земеделския министър ще се създаде и Помирителна комисия. Целта на органа ще бъде да „съдейства за извънсъдебно разрешаване на спорове между бизнес оператори, включително за спазването на добрите практики и неприлагането на нелоялни търговски практики.” Нейният шеф ще се определя от министъра, а членовете й – от представените в Националния съвет по храните браншови организации.
Публичен регистър
Агенцията по безопасност на храните ще трябва да поддържа публичен национален регистър с бизнес операторите, обектите за производство, преработка и дистрибуция в хранителния сектор. Здравното министерство ще има свои отделни регистри, съдържащи информация за бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, храните за кърмачета и малки деца, храните за специални медицински цели, както и лицата, обработващи храни с йонизиращо лъчение.
