„Двугласното пеене в град Неделино”, „Песента – минало, настояще и бъдеще” на читалището „Св. Св. Кирил и Методий – 1926” в село Сатовча и народният празник Сурва в Пернишка област са само част от новите кандидатури на България за списъците на ЮНЕСКО, предаде „Фокус”.
Зам.-министърът на културата Мила Сантова представи шестте нови кандидатури на страната ни, като по думите й именно с тези свои показани традиции България отправя призив към целия свят.
„Вписването на българските кандидатури в списъците на ЮНЕСКО прави културното наследство на страната ни видимо за света”, подчерта зам.-министърът на културата. Тя заяви, че не трябва да се очакват конкретни финансови дивиденти от подобна положителна оценка, тъй като „културното богатство не се изразява с финикийските знаци”.
Проф. Сантова обясни, че за представителния списък на елементите на нематериалното културно наследство на световната организация от сферата на традиционното пеене и свирене страната ни предлага проектите „Двугласното пеене в град Неделино”, както и „Песента – минало, настояще и бъдеще” на читалището „Св. Св. Кирил и Методий – 1926” в село Сатовча.
„Чипровските килими” е кандидатурата на България в сферата на традиционните занаяти, домашните дейности и поминъци – килимарството, а в категорията на традиционните празници и обреди страната ни предлага „Народният празник Сурва в Пернишко”.
България предлага и две кандидатури за Регистъра на добрите практики на ЮНЕСКО, за който страната ни издига Националния събор на народното творчество в Копривщица, който предстои през 2015 година, както и Читалището като българската културна институция.
Средствата, които Министерството на културата е отделило за подготвянето на тези кандидатури, са 40 хиляди лева.
Следва много дълга процедура по световното остойностяване на подадените елементи, обясни проф. Мила Сантова.
Решението се взима от Междуправителствения комитет за нематериално културно наследство на ЮНЕСКО чрез доклад от съответното жури за съответната листа. Класирането се извършва възоснова на отговора на въпроса доколко в представената кандидатура личи връзката със зададените критерии. Номинациите бяха разработени от експерти от Института за фолклористика с Етнографския музей при БАН, уточни проф. Сантова.
Чипровският килим е вид ръчно изработен килим, с 2 напълно еднакви лица.
Той е част от българското национално наследство, традиции и художествени занаяти. Името му идва от град Чипровци, където започва да се тъче през XVII век. Този уникален и типично български занаят процъфтява по време на Възраждането.
Основните му цветове са жълт, кафяв, червен, син и зелен. Най-първите килими са били изработени в 2 цвята - червено и черно. Килимите се тъкат от естествени материали - памук и вълна. Преобладават геометричните фигури като мотиви. Дебелината им е от 3 до 5 милиметра.
Неделинският двуглас е специфично пеене, характерно с образуващите се в него кварти и секунди. То се различава коренно от родопското пеене (което е едногласно) ладово и ритмически. Обикновено се пее от двойки, като първият глас „води”, а вторият „следи”. Често пъти се пее и антифонно от 2 двойки, като първата запява, а втората отпява.
Неделинският двуглас силно се отличава от двугласа в шопските и пиринските райони, като вторият глас използва почти само първия и четвъртия степени на дела. (Рядко използва и други тонове, когато и първият глас пее въпросните тонове.)
Песните са предимно безмензорни, но има и бързи, ритмични. Те са строго специфични за района, тъй като всяка фраза на ритмичните песни завършва с корона и това поражда впечатлението за спиране на ритмическата линия.
Неделинският двуглас се изпълнява единствено в гр. Неделино. Известни изпълнители са Сестри Георгиеви и Сестри Хаджиеви.
В родопският град няколко пъти са идвали представители на Българска академия на науките, които са изследвали двугласовото пеене, направен е и филм за него. „То е запазено в изключително автентичен вид, още от времето когато тези песни са се пеели по попрелки и хорски сборове”, каза кметът на Неделино Стоян Беширов. През 1954 г. акад. Николай Кауфман изследва неделинския двуглас, обикалял е от село на село и от колиба на колиба, и е съхранил проучванията си в няколко сборника заедно с Радка Братанова. Двугласът е описан и в книга на Светозар Любомиров. В рамките на последните 12 години, по време на традиционните фестивали в Неделино, местният двуглас е следен от много представители на Министерство на културата и от БАН.
Пеенето в Долен и Сатовча е начин за пеене, характерен само и единствено за района на селата Сатовча и Долен. Видео от представянето на сборника "Песни на високо от Долен и Сатовча" можете да видите ТУК, ТУК и ТУК.
Международният фестивал на маскарадните игри "Сурва" в Перник e най-голямата в България и на Балканите изява на традиционни народни игри и обичаи с маски. Той популяризира достигнали до днес варианти на древна ергенска обредност, част от българската фолклорна традиция. С конкурсния си характер фестивалът е среща и надпревара на живите й носители, най-популярни с наименованията „сурвакари“ и „кукери“.
Традиционно в него участват около 5 000 души в над 90 маскарадни групи от всички етнографски райони на България и гости от Европа, Азия и Африка. Участниците идват в Перник на състезание, за емоцията, за веселбата, за признанието, че са участвали. Зрителите от Перник и цялата страна, гостите от чужбина, идват, за да споделят магията на играта, да видят и пипнат маските, да се почувстват обновени, да си пожелаят здраве и късмет.
Националният събор на българското народно творчество "Копривщица" се провежда от 1965 г. Съборът популяризира по невероятен начин българския народен фолклор, като събира на едно място певчески и танцови ансамбли от цялата страна. На първото си издание между 12 и 15 август край Копривщица са се събрали над 4000 народни певци, танцьори, изпълнители на музикални инструменти и др.
Фестивалът се провежда през пет години, като през 2010 г. се проведе десетото му юбилейно издание. Традиционно съборът се провежда в местността Войводенец.
Преди събитието в Копривщица в цялата страна се провеждат местни събори, на които се излъчват участниците в големия национален събор.
В събора участват още свирачи, разказвачи на народни предания, групи за народни обичаи и др. Интересен факт е, че сред участниците има и чуждестранни групи, пресъздаващи български народни танци и обичаи.
Читалището е типична за България обществена институция, която изпълнява учебно-просветителски функции и самодейност. Обикновено читалищата се състоят от библиотека и клуб по интереси където се развиват най-различни дейности от любителски школи по музика, танци, спорт, чужди езици,театър, литературни четения, отбелязване на обществено значими събития за града и празници, организиране на конференции и градски събрания. Някои читалища през 90-те години служат и за киносалони, пенсионерски или партийни клубове.
За разлика от селските читалища, в малките и средно големи градове читалищата разполагат със симфоничен или духов оркестър,смесен хор и народен ансамбъл.
Първите подобни форми на народна самодейност възникват през 1856 г. в Свищов, Лом и Шумен. По времето на българското Възраждане работят над 130 читалища, благодарение на усилията на по-заможни и просветени възрожденци.
Към настоящия момент, броят на регистрираните читалища в България е 3417.
