Носителят на 22 титли от Големия шлем, включително безпрецедентните 14 от „Ролан Гарос“, Рафа Надал е един от най-великите тенисисти на всички времена и всепризнат крал на тенис корта.
Тази биография описва изумителния път, изминат от срамежливото дете от Майорка до гиганта в световния спорт. Показани са отношенията му с любящото семейство, с треньора чичо Тони, със съпругата Мери и с толкова важния за него средиземноморски остров. Текстът е изграден около десет основни мача в кариерата на Рафа и разглежда характерните му особености, които го определят – ритуалите и тиковете му на корта, играта с лявата ръка, агресивният му стил, бизнес интересите му, испанският му нрав и ненаситният апетит за още и още титли от Големия шлем.
Историята е придружена от впечатляваща галерия със снимки, както на корта, така и извън него, плюс интересни инфографики, анализиращи стила му на игра и унищожителното съчетание на сила, скорост и умения.
Доминик Блис пише за тенис от 25 години. Бил е редактор на списание „Ейс Тенис“ и тенис кореспондент на „Файненшъл Таймс“. През изминалите години няколко пъти е взимал интервюта от Рафа.
„Истината е, че съм имал трудни моменти в кариерата си. Но с положително отношение и с правилните хора около мен – те са най-важното – съм успявал да намеря начин да продължа.“ – Рафа Надал
ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ БИОГРАФИЧНА КНИГА ЗА РАФАЕЛ НАДАЛ
Испанският тенисист Рафаел Надал е единственият носител на 22 титли в сингъл турнирите от Големия шлем (следван от Федерер с 20 и Джокович с 21). Нестандартният му стил на игра, хъс за победи и неподправените емоции на корта го превръщат в един от любимите спортисти на всички времена. Известен е и със силната си привързаност към родния си остров Майорка и към семейството и роднините си. Макар да преживява редица трудни моменти през 2020 и 2021 г. поради контузии и боледуване, настоящата година се оказва една от най-щастливите в живота му: заради победата си на “Australia Open”, 14-ата си титла от „Ролан Гарос“ във Франция и раждането на първото му дете – малкия Рафаел преди броени дни.
С последната новина на книжния пазар се появи и луксозната биографична книга „Рафа Надал. Кралят на корта“ с автор Доминик Блис, която е част от международна копродукция на Quarto Publishing. Изданието на български език излиза с логото на Книгомания – с твърди корици, в обем 240 страници, и вече може да бъде намерено в книжарниците. Ако сте сериозен фен на тениса, тази книга ще допълни колекцията ви и познанията ви за спорта.
Тя ще ви потопи не просто в биографични факти за семейството и приятелския кръг, животът със съпругата му Мери, тренировките с чичо Тони и Карлос Моя, стила на игра, бизнес интересите и благотворителната дейност на Рафа Надал, а и в море от прекрасни детайлни снимки, както и графики и диаграми със статистики за съпоставка на тази тенис легенда спрямо неговите съперници.
Наричан господарят на клея заради своите 81 последователни победи на тази настилка (прецедент в историята на тениса), в тази биография Доминик Блис ни разкрива не само спортиста Рафа, а и неговия пълен образ и в ролята му на син, съпруг, приятел, модел, предприемач, благодетел. Авторът не спестява да разкаже за фобиите и странните му ритуали преди и по време на турнирите, с което Рафа става още по-симпатичен на читателя.
Доминик Блис е спортен журналист с повече от 25-годишна кариера. Бил е редактор на сп. „Ейс Тенис“ и кореспондент на „Файненшъл Таймс“. През годините успява да вземе няколко интервюта от испанския тенисист и да изследва завидно количество материали за него.
Биографичният разказ Блис преплита с детайлни анализи и коментари на 10 ключови мача за кариерата на „испанският бик“, като проследява превръщането му от срамежливо момче в агресивен и силен играч с ненаситен апетит за победи, който често размахва юмрук на корта с призива „Вамос“ (Давай!).
„От всички водещи играчи, които в момента упражняват уменията си в турнирите на АТР, именно Рафа има един от най-отличителните агресивни и физически плашещи стилове на игра“, пише Д. Блис в книгата „Кралят на корта“, след което последователно разглежда и неговия форхенд, бекхенд, сервис, физическа и психическа игра. Тенисистът Анди Мъри допълва: „Има най-тежкия удар в тениса. Топката отскача под труден ъгъл. Форхендът му е просто абсурден“.
Няма съмнение обаче, че Рафаел Надал е най-известният испански спортист на всички времена. В епохата на откритите първенства (периода от 1968 г., когато тенисът става професионален спорт, до наши дни) има само петима играчи на сингъл, достигнали първото място в световната ранглиста – Рафа, Карлос Моя, Хуан Карлос Фереро, Аранча Санчес-Викарио и Гарбине Мугуруса. Обаче Рафа Надал прекарва 209 седмици на върха – никой друг испанец не е дори доближавал този резултат. Освен 22 титли от Големия шлем притежава още 70 от АТР, 2 олимпийски златни медала (на сингъл и на двойки), 5 триумфа за купа „Дейвис“.
През 2020 г. водещият испански спортен вестник „Марка“ предлага на читателите си да гласуват за най-великия спортист на Испания за всички времена. Испанската битка за величието“ е заглавието, под което представят гласуването за 16 легендарни спортисти. Победител с огромна преднина е Рафа.
По този повод испанският тенисист Алекс Коретя лаконично обобщава успеха на колегата си: „За мен е най-добрият испански спортист на всички времена, при абсолютното ми уважение към всички останали. Иска ми се да не забравям, че е човек дори когато действа като машина; че е чувствителен, въпреки че изглежда железен; че играта му е всепоглъщаща като вулканична лава“.
Откъс:
Наричат го „разярения бик“. Когато гледате Рафа как се хвърля и поти на корта, смазвайки противниците си със съчетание от сила, скорост и здрави мускули, разбирате защо. От прякора му води началото си личното му лого, което виждате на екипа му и продуктите – симетрични рога на бик и светкавици.
Нека обаче това животинско мъжкарство не ви заблуждава. В мускулестия супергерой, когото виждате на корта, се крие човешко същество, също толкова уязвимо като нас. Тази уязвимост от време на време се проявява в странните тикове и ритуали на Рафа.
Ето защо този човек е толкова интригуващ – съчетание от простосмъртен и Херкулесов полубог или Кларк Кент и Супермен, както веднъж го обясни самият той. Понякога човек има впечатлението, че зад външната обвивка на супергерой наднича уплашено малко момче. Все пак, както ще разберете от следващите страници, това е голям човек, който още спи на запалена лампа и се притеснява от гръмотевици.
Книгата разглежда подробно тези две страни на личността на Рафа – супермена и малкото момче. Поставя го здраво стъпил на родния му остров Майорка. Спира се на другите характеристики, които го определят – играта с лявата ръка, агресивния му стил, бизнес интересите му, испанския му характер, чичо му Тони, семейството и приятелите, съпругата му Мери и ненаситния му апетит за все повече титли от Големия шлем.
Изследванията на личността на Рафа се редуват с десет от най-важните му мачове досега – не всичките успешни. Започваме с първата голяма победа в сериите АТР още през 2003 г. и проследяваме върховете в кариерата му, развила го до непобедимата световна сила, която познаваме и обичаме днес. Включени са основните му мачове за Големия шлем, дебютният финал за купа „Дейвис“ и мачът за олимпийския златен медал.
Междувременно книгата е изпъстрена с поредица статистически инфографики, предоставящи ценни сведения за кариерата му на корта. Спортът, особено тенисът, винаги е съчетание от човешки характер и математическа статистика. За да разберем истински тенисиста Рафа, трябва да разгледаме и двете страни.
Доминик Блис
Мачът „Уимбълдън“, 6 юли 2003
Финал: Рафа Надал срещу Роджър Федерер
Още не е зараснала раната от загубата от Роджър Федерер на финала на „Уимбълдън“ предната година. Затова, когато Рафа се завръща в „Ол Ингланд Клъб“ през лятото на 2008 г., този път е решен да завърши деня като победител. Въпреки че вече три пъти побеждава Федерер тази година, всичките победи са на клей. Както винаги, когато става дума за трева, стилът на швейцарския тенисист му дава съществено предимство. Преди сблъсъка никой не може да предвиди кой от двамата ще надделее в психологическата битка този ден. При тенис мачовете на такова ниво често пъти психиката е най-силното оръжие.
Последните часове от подготовката на Рафа за този съдбоносен мач не са по-различни от обикновено. В ръмящата неделна сутрин в южен Лондон пристига в „Ол Ингланд Клъб“ в 10,30 ч. за загрявка на тренировъчните кортове на клуба заедно с агента си Карлос Коста, но дъждът я прекъсва. След скромен обяд, състоящ се от паста само със зехтин, сол и малко парче риба, тръгва към съблекалнята за леденостудения си душ – ритуал, който според него го изпълва с енергия. Бият му болкоуспокояваща инжекция в стъпалото заради стара травма. Сяда пред шкафчето си с номер 101, навива нови грипове на ракетите си, преди да помоли физиотерапевта си да му превърже колената, които го болят. Федерер също е в съблекалнята, само на няколко крачки от него, при шкафче номер 66.
Самият финал на шампионата малко закъснява заради дъжда, но накрая и двамата играчи преминават дългото и изнервящо разстояние по коридорите и стълбите до Централния корт, приветствани шумно и ентусиазирано от публиката, която ги очаква с неприкрита страст. Стилът и поведението им са коренно различни. „Nike“ може да е спонсор и на двамата, но екипите им ярко контрастират помежду си. Неизменният джентълмен Федерер е с класическа вълнена жилетка, на която вляво е избродиран знаменитият му монограм. Под нея е със МАЧЪТ „УИМБЪЛДЪН“ 6 юли 2003 „Ол Ингланд Клъб“, Лондон, Великобритания Финал: Рафа Надал срещу Роджър Федерер (Швейцария) Рафа Надал побеждава Роджър Федерер (6:4, 6:4, 6:7, 6:7, 9:7) Въпреки че „Nike“ е спонсор и на двамата, стилът на играчите е коренно различен също толкова класическа поло тениска. Рафа е със закопчан догоре анцуг, под него е с тясна фланелка без ръкави и шорти до коленете. Общото, което и двамата носят, е плътна бяла лента за глава. Косата на Федерер обаче пада небрежно над лентата, докато дългите коси на Рафа са здраво пристегнати отзад. Федерер печели жребия и избира да сервира. В 14,35 ч., трийсет и пет минути след официалното начало на мача, швейцарският носител на последната титла от „Уимбълдън“ хвърля първата жълта топка „Слазенджър“ във въздуха и я удря силно. Тя докосва върха на мрежата и това е втори опит за Федерер. Увереният му удар прилича на уинър, но Рафа успява да го отрази на косъм. После, много необичайно за финал от Големия шлем, следва разиграване от 14 удара, което Рафа накрая печели с дълбок форхенд за далечния ляв ъгъл на корта, отвъд обсега на Федерер. Това е едва първата от последвалите 412 точки, но е предвестник за епичния мач, който предстои. Много тенис специалисти смятат последвалото събитие не само за най-великия финал на „Уимбълдън“ в 144-годишната история на турнира, но и за най-великия тенис двубой въобще.
Както в най-добрите мачове, той се мести в двете посоки, залъгвайки постоянно зрителите – и поставяйки на изпитание играчите – с намеци кой може да триумфира накрая. Впоследствие Рафа разкрива, че е започнал мача с много проста стратегия – непрекъснато да оказва натиск върху бекхенда на Федерер, надявайки се: „да го изтощя, да прекъсна спокойния му ритъм, да го нервирам, да го докарам до отчаяние“. През първите два сета тази стратегия дава отлични резултати. Печели първия с 6:4 за 48 минути и втория със същата разлика, макар че в един момент изостава с 4:1 гейма. Част от тактиката му включва и влудяващо бавно изпълнение на сервисите. Анализът след мача показва, че заради всичките му тикове и ритуали средното време за изпълнение на един сервис е 30 секунди. За Федерер е непоносимо, че във втория сет много от тези сервиси отнемат дори повече време. Съдията Паскал Мария накрая губи търпение и отсъжда нарушение на времето за Рафа. За да преобърне ситуацията, защитаващият титлата има нуждата самият той да наруши ритъма. Изглежда, че това се случва в третия гейм от третия сет, когато Рафа се спъва неловко при смяна на посоката. За щастие, терапевтът му Майкъл Новотни успява да се погрижи за коляното му и играта се подновява.
В крайна сметка времето нарушава ритъма му. При 5:4 за Федерер от надвисналите черни облаци започва да се излива дъжд и играчите са изведени от корта. В един документален филм, десет години по-късно, Федерер споделя, че прекъсването променило инерцията и се оказало ключово за преодоляване на летаргията, която го била обзела донякъде. „Трябваха ми два сета да се отърся от нея и смятам, че най-вероятно забавянето заради дъжда ме събуди. Казах си: „Ако ще загубиш този мач, поне ще го направиш, размахвайки ракетата“.“
Когато играта се възобновява след повече от час, Федерер взима надмощие, след като двамата играчи стигат до тайбрек. С няколко унищожителни сервиса и форхенда, швейцарският майстор пробива тайбрека с ас и печели със 7:5, което е и първият му спечелен сет в мача.
Следващият сет преминава по сходен начин, но този път тайбрекът е още по-вълнуващ. На Федерер му се налага да спаси две шампионски точки, преди да се добере до равенство от два сета в мача. Мнозина сравняват този тайбрек в четвъртия сет с най-великия тайбрек изобщо – престрелката между Бьорн Борг и Джон Макенроу на „Уимбълдън“ през 1980 година. В 19,53 ч., при балансиран пети сет с равенство от два гейма и резултат 40 на 40, дъждът отново прекъсва играта. Много хора се опасяват, че играчите ще трябва да почакат до другия ден, за да приключат битката. Но половин час по-късно, на смрачаване, играта продължава.
Развръзката на мача ще се помни вечно в историята на спорта. Ако първото прекъсване помага на Федерер, второто се оказва по-полезно за Рафа. При 7:7 гейма той прави ключов пробив в могъщия швейцарски сервис. Половината публика крещи „Роджър! Роджър!“ с всички сили, другата – „Рафа! Рафа!“. В последен изблик на енергия той печели шампионата – с четвъртата си шампионска точка в целия мач – с 9:7 гейма.
Топката още се търкаля в основата на мрежата, след като Федерер неволно я е изиграл ниско, когато Рафа пада на тревата и се просва по гръб с разперени ръце, както прави винаги. Най-накрая побеждава вечния си враг на „Уимбълдън“. След четири часа и четиресет и осем минути, което по онова време е рекорд за най-дълъг финал на сингъл на „Уимбълдън“, двамата играчи са физически и психически изтощени. Много от зрителите, викащи истерично, също са уморени. Часът е 21,16 и никой не е очаквал да се намира на Централния корт толкова късно вечерта.
Надал се изкачва в ложата на играчите, където чакат семейството и приятелите му. Там са родителите му, чичовците, лелите, приятелите, професионалният играч на голф Гонсало Фернандес-Кастаньо и шефът на футболния клуб „Реал“. След като ги прегръща, с испанското знаме в ръце, преминава по плоския покрив на коментаторските кабини до кралската ложа, където испанският престолонаследник принц Фелипе и принцеса Летисия също чакат да го поздравят. След церемонията по награждаването, на пресконференцията след мача Надал се опитва да обобщи емоциите си. „Не е възможно да ги опиша, нали? Не знам. Просто съм много щастлив. Невероятно е да имам титла тук, на „Уимбълдън“. Това може би е мечта. Като бях малък, винаги мечтаех да играя тук. Но да спечеля, е невероятно, нали?“
След това се връща в жилището си под наем на Нюстед Уей, само на стотина метра западно от „Ол Ингланд Клъб“, за да се преоблече в смокинг и да се отправи към бала на шампионите в центъра на града. Ляга си чак в четири сутринта, но заспива като човек, спечелил първата си титла от „Уимбълдън“.
