Предложение за канонизиране на карловските мъченици, избити през време на „Страшното“ през 1877 г., внасят в Общинския съвет кметът на Карлово д-р Емил Кабаиванов и председателят на Общинския съвет Стойо Карагенски.
На сесията, която ще се проведе на 30 юли, двамата ще поискат от общинските съветници да ги упълномощят да предприемат необходимите действия и представят на патриарх Неофит, пловдивския митрополит Николай и на Светия синод на Българската православна църква необходимите документи и доказателства, за да започне процедурата по канонизация на мъчениците.
На 20 юли тази година се навършиха 138 години от най-мрачния период в историята на град Карлово, изпълнен с много жертви, изживян с цената на кръв, сълзи и разорение.
На 30 юли (стар стил) 1877 год. турските войски оградили града и започнали да избиват българското население, да ограбват къщи и дюкяни. През този страшен период загиват над 800 карловци, избити са цели карловски семейства. В тези дни погива гордостта на Карлово, неговият елит – иконом Христо Попвасилев, учителят Матю Тантилов, Атанас Маджаров, Нено Бенчев, Никола Гичев, д-р Киро Попов и много свещеници, учители, търговци, занаятчии и други.
Тогава, дори в протурски настроена Европа, истината за погрома над българите предизвикала възмущение.
В изданието „Руси и турци – войната в Ориента” (Париж, 1877 г.) пише: „На 30 юли тия варвари, следвани от черкезите, влязоха в Карлово, където незабавно организирали общо клане на християните, след което почва грабеж. Всичко, каквото не беше турско, падна под ятагана на башибозуците и черкезите...."
Броят на жертвите през тези дни може да се счита до 1 000 души, от които 500 души са били погребани на 1 и 2 август.
Канонизацията няма да е прецедент в историята на БПЦ. На 3 април 2011 г. след продължило две години проучване, Светият синод на православната църква канонизира избитите християни в Баташкото клане през 1876 г.
