Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ) и Асоциацията на българите по света (АБС) ще подкрепят предложението на родолюбиви българи, живеещи в Украйна, Българската православна църква да канонизира хан Кубрат за светец. Инициаторите на високата идея са наследници на български преселници в Украйна и членове на АБС, съобщи в. “Целокупна България”.
“Подготвяме предложение до Българския патриарх Неофит и Светия синод”, обясни председателят на БАНИ акад. проф. д-р Григор Велев.
Той изтъква, че според исторически източници хан Кубрат – един от първите владетели в Европа – е приел християнството. На 7-годишна възраст той бил изпратен в Константинопол, за да получи добро образование и аристократични обноски. След като основава Стара Велика България през 632 г. хан Кубрат покръстил целия си двор, а неговата сестра станала ревностен последовател на християнството. Поради мощния удар на хазарите обаче владетелят от рода Дуло не успял да покръсти народа.
„Това не намалява неговото значение като първия български държавник, приел християнството”, каза акад. Велев. Той е категоричен, че всички основания за канонизацията са налице.
Акад. Велев дава за пример Унгарската църква, която е канонизирала за светец първия унгарски крал Стефан I Унгарски, както и Руската православна църква, която канонизира за светец Александър Невски – велик княз на Владимирско-Суздалското княжество, чието управление се смята за началната точка на руския етнос и на руската държавност.
„Тези двама светци са били воини, които са защитавали каузата и интересите на своите народи. Смятаме, че хан Кубрат също притежава всички качества да бъде канонизиран за светец. Неговото дело е от огромно значение за бъдещето на българския народ и българската държавност”, подчерта акад. Григор Велев.
