"В понеделник представители на селскостопански браншови организации проведоха протест пред Министерството на земеделието и храните. Основното им искане беше за оставката на министър Кирил Вътев. В опит да привлекат вниманието на управляващите, част от протестиращите решиха да използват като реквизит новородено теле – в центъра на София, до натоварен булевард, докато подпалваха слама пред малкото животно.
Неприемливо е животни да се употребяват като реквизит за протест. Едно теле на едва няколко дни трябва да е със своята майка, да има постоянен контакт с нея и да може да суче от нея на всеки няколко часа. За съжаление в този случай то най-вероятно е било отнето от нея веднага след раждането си". Това пише в позиция на организацията "Невидими животни", изпратена до медиите във връзка с вчерашните протести на земеделците. Ето какво казват още в нея от организацията:
За хуманното отношение към животни… и животновъди?
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 7 и т. 8 от Закона за защита на животните за жестокост се смята принуждаване на животни към усилия или използване на животни за филмови снимки, реклама и изложби, при които им се причиняват болка, страдание, увреждане или стрес.
Пределно ясно е, че за хуманно отношение трудно може да се счита едно теле да бъде отделено от майка си малко след раждането си, за да може няколко дена по-късно да бъде вкарано в ремарке и извозено на километри до протест в центъра на София.
На този фон прави впечатление плакатът на един от протестиращите, който гласи: „Искам да има хуманно отношение и към фермерите“. В тази позиция сама по себе си няма нищо лошо, но в този контекст тя буди едно съмнение: Кое е това „хуманно отношение“, към което препраща? Дали отношението към новороденото теленце, лишено от грижи и досег с майка си и изкарано на студ и стрес, е хуманно?
Всъщност най-тъжното в цялата ситуация е, че за почти всяко теле в България, индустриално отглеждано в животновъден обект, е спорно дали да бъде използвано за протест е по-жестоко от обичайния начин, по който изглежда животът му на седемдневна възраст. След като се родят, почти всички телета у нас биват затваряни в клетки едва по-големи от тях самите, в които са изолирани и самотни.
В такава клетка телето почти не може да се движи и често не може дори да се обърне. Клетката може да е дълга само 1,1 пъти дължината на телето и широка, колкото телето е високо. Там новороденото теле плаче с дни и седмици за майката си и е само. То е социално животно, но няма почти никакъв контакт с други телета, за да се успокояват помежду си, да се чувстват безопасно или да се топлят взаимно в зимния студ. Компетентният научен орган на ЕС (ЕОБХ) препоръчва тази практика да се прекрати законово и телетата в Съюза да се отглеждат заедно, на малки групи и с повече пространство.
Няма да има изисквания за по-добра защита на животните, докато обществото не ги изиска. Затова е ключово не само представители на браншовите организации на животновъдите да отправят своите искания към политиците, но и гражданите, които разбират какво значи хуманно отношение и жестокост. В противен случай начинът, по който животните се третират у нас, ще се определя от хора, за които отделянето на новородено животно от неговата майка и развозването му през цяла България за един протест не е по-различно от ползването на какъвто и да е друг реквизит, стига целта да се постига.
