Съкровища за поне 165 милиона евро ще покаже България в Лувъра. Това е общата застрахователна оценка на иначе безценните за страната ни културно-исторически паметници, които ще изложим догодина в Париж.
325 експоната с общо 1628 предмета ще блеснат в най-престижния музей, пише "Стандарт".
Бижуто на експозицията е Панагюрското злато, което трябва да бъде застраховано за 50 милиона евро. Изложбата е големият удар на министъра на културата Вежди Рашидов. Той лично договори провеждането й по време на първия си мандат.
"Антична Тракия. Адриското царство" ще бъде открита на 15 април 2015 г. и се очаква да остане до 20 юли. За този период според прогнозите на френската страна чудесата на траките ще бъдат видени от общо 4 милиона туристи. Пътешествието на културно-историческото наследство на страната ни ще бъде възможно с държавна гаранция.
Парижани и гостите им от цял свят ще се дивят на най-красивите тракийски злата. Те ще се любуват на бисерите на Рогозенското, Боровското, Летнишкото съкровище, на накитите от Златиница и уникалните находки от Могиланската могила. Но истинският хит ще е бронзовата глава на Севт III. За да напусне страната ни, тя получава застрахователна оценка 13 милиона евро. За първи път извън България ще бъде представено златото на гетите, открито от проф. Диана Гергова в гробницата в Свещари.
10-членен научен екип под ръководството на проф. Тотко Стоянов от СУ "Св. Кл. Охридски" е подбрал експонатите. Те са взети от над 12 музея в страната. Очаква се още 10 световни музея да предоставят експонати от българските земи, които се пазят при тях. Но за тази част от експозицията отговаря френската страна. Целта на изложбата е да представи не само златото на траките, но и целия им бит, отношенията им с другите цивилизации по това време - гръцка и персийска. Затова до ослепителния блясък на тракийското злато ще бъдат подредени бронзови монети и огромно количество керамика.
Техническата част по организацията на изложбата е поверена на НИМ, каза директорът на музея проф. Божидар Димитров. Експертите му се занимават със събиране и подготовка за изложението на вече набелязаните експонати. А също и с консервация и реставрация на част от тях, с транспорт и документация. Фотограф на НИМ вече посещава музеите и прави снимки на експонатите за каталозите и документацията на изложбата, каза проф. Димитров. Друга група пък втори ден вече обикаля страната с охрана и бронирана кола, за да събере артефактите, които се нуждаят от реставрация. Някои от тях за първи път ще бъдат показвани. Като например хидрия (античен керамичен съд за вода или вино), открита през 20-те години от Богдан Филов. Досега тя не е била реставрирана. Съхранява се и до ден днешен в пръстта, в която е открита, разказа Божидар Димитров. В НИМ работят най-добрите специалисти, ще бъдем 100 процента готови до началото на март, увери проф. Димитров. Той особено се гордее с факта, че в Лувъра ще бъде показана статуя на курос (юноша атлет) от Атия. Това е най-старото подобно изображение по Българското Черноморие. Скулптурата е от VI век преди Хр.
Френската страна плаща реставрацията на предметите. Предвидената сума е 300 000 евро, но договорът с Лувъра все още не е подписан. За да стартират реставрационните дейности, министърът на културата Вежди Рашидов вече се е разпоредил да бъдат отпуснати 16 700 лв.
Единственото бижу, което парижани няма да видят, е златната маста на Терес. Тя не се вписва в идейната концепция на изложението, затова остава в България, каза кураторът проф. Тотко Стоянов.
