Родителското отчуждение (parental alienation, PA) и Синдромът на родителското отчуждение (parental alienation syndrome, PAS) са термини, които през последните 20 години широко се използват в семейното право при разрешаването на спорове за родителски права. Докато първото е явление, което не се отрича от никого, то второто си извоюва силата на научен термин, по силата на който с течение на времето са повлияни съдебните системи в глобален мащаб и води до драстични промени в семейното право, а оттам и в съдбите на хиляди семейства по света. Но чии интереси защитава Синдромът на родителското отчуждаване - на детето или на родителя?
Снимка: iStock
Още: Ще я защитим от насилника и ще ни направите престъпници: Близки на пребита жена към МВР
От позицията на времето вече са се натрупали достатъчно данни от практиката, които са шокиращи, а днес в България три от парламентарните групи - "Възраждане", "ИТН" и "ГЕРБ" (№ 51-454-01-50, № 51-454-01-52, № 51-454-01-54) внесоха предложения за промени в Семейния кодекс, с които да се нормира постановявано от съда съвместно упражняване на родителските права или т. нар. споделено родителство с цел да се избегне родителското отчуждение. Но какво точно означава понятието, кой е авторът на Синдрома на родителското отчуждаване и доказани ли са неговите твърдения научно?
Началото
Академичното научно общество в областта на психологията и правото в САЩ и други страни (включително и експерти от ООН) причисляват идеите на Гарднър и основаното на тях направление към псевдонауката. Преди няколко години в спор за попечителство над деца от семейство в предградията на Питсбърг, три момчета-тийнейджъри молят съдията по делото да не ги принуждава да продължават да посещават баща си, защото според тях той упражнява физическо насилие над тях. Вместо да повярва на момчетата, съдията разчита на показанията на експерт, нает от бащата, професора по клинична психиатрия от Колумбийския университет Ричард А. Гарднър. Гарднър настоява, че момчетата лъжат в резултат на промиване на мозъка от страна на майка им, и препоръчва своята авторска терапия.
Още: Дърпал жена си за косата: Из последните случаи на домашно насилие в Шумен
Снимка: iStock
Момчетата са посъветвани да проявяват уважение към баща си и ако не го правят, майка им ще влезе в затвора. Скоро след това 16-годишният Нейтън Грико, най-големият от братята, се обесва в спалнята си, оставяйки дневник, в който пише, че животът му се е превърнал в "безкрайно мъчение". И Гарднър, и съдът не се разкайват дори след самоубийството и едва след разобличение в местния вестник мерките за попечителство над двете оцелели момчета са променени, пише в своя статия за The independent журналистът Андрю Гъмбел още през 2003 г. В материала изданието информира, че терапията на Гарднър, известна като "threat therapy", е част от много по-широка теория на Гарднър, известна в семейните съдилища в САЩ като "Синдром на родителското отчуждение". Според тази теория - една от най-коварните псевдотеории, на която съдилищата в САЩ са се доверили през последните години - всяка майка, която обвинява съпруга си в насилие над децата, лъже повече или по-малко по дефиниция. Гарднър налага вярването, че майката лъже, за да "отчужди" децата от баща им, което е шокиращо отхвърляне на родителската отговорност, заради което тя заслужава да загуби всички права на попечителство в полза на предполагаемия насилник.
Снимка: iStock
Още: Ваня Щерева за травмите от детството: Израснах сред домашно насилие
Тази концепция навлиза в щат след щат и унищожава живота на стотици, а може би и на хиляди американски семейства през последните 20 години. Съдиите се съобразяват с данните, представени от Гарднър, като по този начин предават децата на предполагаем насилник, дори в случаите, когато полицейските и медицинските документи, както и показанията на учителите и социалните работници потвърждават обвиненията на майката.
Налагане на термина
С годините терминът все повече се налага в съдебната практика при дела за определяне на попечителство и местоживеене на детето след раздяла или развод на родителите. Той придобива такава важност, че оставя на заден план и игнорира сериозни доказателства за упражнено насилие от страна на родителя, твърдящ, че срещу него е упражнено родителско отчуждаване. Понятието "родителско отчуждаване" е толкова дълбоко навлязло в съдебната практика, че е повлияло на хиляди спорове, в които самият Гарднър не е участвал. Въпреки това концепцията му не се опира на никаква научна основа. Тя не е призната от Американската психиатрична асоциация или от друг професионален орган. Книгите, които Гарднър издава по темата от края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век, не преминават необходимата процедура по рецензиране.
Още: Делото "Дебора" започва отначало
Снимка: iStock
Критика
Не съществува общоприето клинично или научно определение на понятието "родителско отчуждение". В широк смисъл отчуждението от родителите се разбира като преднамерени или непреднамерени действия, които предизвикват необосновано отхвърляне от страна на детето на един от родителите, обикновено бащата. Псевдоконцепцията за родителското отчуждение е формулирана от Ричард Гарднър, психолог, който твърдял, че децата, сигнализиращи за сексуално насилие по време на скандални разводи, страдат от "синдром на родителско отчуждаване", предизвикан от майките, които са накарали децата да повярват в обвиненията срещу бащата. Гарднър препоръчва драконовски средства за борба със синдрома, включително и пълно откъсване от майката, за да се "депрограмира детето". Теорията на Гарднър е подложена на критика заради липсата на емпирична база, както и за неговите собствени проблематични твърдения относно сексуалното насилие, включително и изявленията му за насилие от страна на децата като лъжливи инструменти за отчуждение, което в някои случаи е повлияло на решенията на съда. Теорията на Гарднър е отхвърлена от асоциациите на медиците, психиатрите и психолозите, а през 2020 г. Световната здравна организация я изключва от Международната класификация на болестите. Въпреки това тя получава значително разпространение и е широко използвана за опровергаването на обвинения в домашно и сексуално насилие в съдебните системи в глобален мащаб.
Още: Задържаха сексуален насилник, в дома му е открито 12-годишно момче
Снимка: iStock
Неговият метод за определяне на достоверността на твърденията за сексуално насилие е критикуван от един от известните експерти по домашно насилие, Джон Конте от Вашингтонския университет, като "вероятно най-ненаучният боклук, който съм виждал в тази област". Никой не отрича, че родителското отчуждаване съществува като явление, но това, което прави Гарднър, е да го превърне в "синдром", за да му намери място в научната и съдебна практика. Професор Робърт Емъри от университета във Вирджиния заедно със своя докторантка осъществява редица изследвания, които установяват, че отказът от общуване с един от родителите след развода не е психическо заболяване. Двамата разработват тестове за оценка на "очернянето" от страна на един от родителите и се оказва, че детето симпатизира повече на очерняния родител, а не на настройващия, което те наричат "ефект на бумеранга".
Оправдава педофилите
В своите трудове Гарднър предполага, че няма нищо лошо в педофилията. "Една от стъпките, които обществото трябва да предприеме, за да се справи със сегашната истерия, е да "излезе от нея" и да възприеме по-реалистично отношение към педофилското поведение", пише той в книгата Sex Abuse Hysteria - Salem Witch Trials Revisited (1991 г.).
Още: Близо 300 пострадали деца: Във Франция започва дело срещу 73-годишен хирург, обвинен в педофилия
Снимка: fcvfc.org
Педофилията, добавя той, "е широко разпространена и приета практика сред буквално милиарди хора". Когато изпълнят задачата да съблазнят възрастния в сексуална активност и бъдат хванати на местопрестъплението, тогава те ще обвинят възрастния, че е извършител на ангажирането, проповядва Гарднър, но признава, че истинското сексуално насилие над деца е широко разпространено и че над 95% от всички твърдения за сексуално насилие са основателни (1991 г., с. 149). Но той също така смята, че сексуалните дейности между възрастни и деца са универсално явление, което съществува в значителна степен по целия свят във всяка култура (1992, с. 670). "Инцестът е широко разпространен и вероятно е древна традиция". (1991, с. 119) Той предполага, че разпространението на това явление е свързано с оцеляването на човечеството. Но едно нерядко явление не означава, че е нещо добро. Гарднър заявява, че "Драконовските наказания, налагани на педофилите, далеч надхвърлят това, което смятам за тежест на престъплението.(...) Раннохристиянските забрани срещу педофилията изглежда са произлезли от по-ранните учения на евреите, а сегашната ни свръхреакция към педофилията представлява преувеличение на юдео-християнските принципи и е важен фактор, действащ в нетипичността на западното общество по отношение на подобни дейности". (1992, с. 46-47).
Снимка: iStock
Още: "Наръчник" на насилието: Кога (не) осъзнаваме, че ни трябва помощ?
В своите трудове Гарднър специално се застъпва за репродуктивните цели на бялата раса. Възприемането и подкрепата на нацистката теория за евгениката е нишка, която се промъква през цялото му творчество.
В полза на богатите бащи
Не е за вярване, че подобна фигура би била възприета сериозно от съдиите в семейните съдилища, но в една състезателна система, в която бащите често разполагат с повече пари за бракоразводни дела, теориите на Гарднър се оказват забележително убедителни. Списанието на Американската академия по детска и юношеска психиатрия пише през 1996 г., че една книга на Гарднър, "Протоколи за оценка на сексуално насилие", е "рецепта за установяване на неверни твърдения за сексуално насилие под прикритието на клинична и научна обективност. Подозираме, че тя ще бъде бестселър сред адвокатите на защитата". И това се оказа така, допълва още Андрю Гъмбел от The independent. Работата на Гарднър е създала поколение от майки и деца, белязани психологически, а в много случаи и физически от съдебните решения, на които той е повлиял.
Още: Папа Франциск в Белгия: Църквата да поиска прошка за сексуалното насилие над деца (ВИДЕО)
Снимка: iStock
В един от първите му случаи физичка от Мериленд, която той нарича "родител-отчуждител", неспособен да запази попечителството над децата си, впоследствие е застреляна от бившия си съпруг. Въпреки това Гарднър не променя мнението си, че съпругата е истинският злодей; нейните лъжи, настоява той, са довели съпруга до временна психоза. Изследване, посветено на родителското отчуждение в Израел, признава, че някои министри дължат политическата си кариера, благодарение на това, че са се ангажирали с правата на мъжете и групи на разведените бащи. Политическата подкрепа на бащите позволява и организирането на срещи и конференции в рамките на парламента по темите на мъжете, дискриминацията в семейните съдилища, опасностите от фалшиви оплаквания и др.
Още: Депутатите гледат на второ четене промените в семейния кодекс
Секта
Практиките на Синдрома на родителското отчуждение са свързани със сектата "Synanon", която е провеждала "терапевтични лагери" за наркозависими младежи. След като членовете ѝ са осъдени за престъпна дейност (включително опит за убийство), идеолозите на култа преформатират практиките си в "терапевтични лагери" за трудни деца. "Synanon" е наричана "един от най-опасните и жестоки култове, които Америка някога е виждала". Един от "двигателите" на идеите и практиките на концепцията PAS и ревностен последовател на Гарднър в САЩ - Демосфен Лорандос, работи в Synanon през 70-те години на миналия век. Друг от водещите идеолози на PAS в САЩ — Ричард Варшак, съединява идеите на Гарднър с модела на лагерите Synanon. По този начин Варшак и негови съмишленици създават индустрията от търговски лагери, работещи по "терапията PAS". През 2024 г. излиза филмът The Synanon Fix, в който вече порасналите деца, които са преминали терапия там, разказват за ужасяващите последици.
Снимка: Getty images
Още: Доклад: Instagram е най-често използваната платформа от педофили
PAS и сексуално насилие
През лятото на 2023 г. Съветът по правата на човека към ООН публикува доклад за насилието над жени и момичета, за неговите причини и последици, в който се разглежда връзката между делата за родителски права, насилието в отношенията с акцент върху злоупотребата с концепцията "родителско отчуждение" и аналогичните ѝ псевдоконцепции. Докладчиците от Аржентина, Боливия, Колумбия, Исландия, Мексико, Пуерто Рико и Уругвай съобщават, че Синдромът за родителско отчуждение се използва от мъжете, за да отклонят обвинения за физическо, сексуално или емоционално насилие с помощта на юридически средства. Франция привежда данни за това как от майки, съобщили за сексуално насилие, потвърдено от психологическо изследване, се изземват децата и се предават на бащата (насилника) след като той се е позовал на родителско отчуждение. Лицата, извършили сексуални престъпления срещу деца, се позовават на родителското отчуждение, за да ограничат, възпрепятстват или делегитимират прогреса в защитата на правата на децата-жертви. Проучване от 2023 г. показва, че семейните съдилища са принудили десетки деца да контактуват с бащи, обвинени в насилие, някои от които са осъдени педофили. Изследването на университета в Манчестър, проведено в цяла Англия, установява, че 75 деца на 45 различни майки са били принуждавани да контактуват с бащите си. Всички бащи, свързани с проучването, са се оплакали в съда от "родителско отчуждение".
Снимка: iStock
Още: Френската католическа църква изплаща обезщетения
Срещу майките
Използването на родителското отчуждаване има ясно изразен полов признак и в повечето случаи действа срещу майките. Изследване, проведено в Бразилия, показва, че жените са обвинени в отчуждение в 66% от случаите. В Италия това обвинение също е основно срещу майките. Характерно за половото използване на отчуждението е представянето на майката като отмъстителна и неадекватна от страна на партньора, съда и експертите.
В много системи на семейното право домашното насилие и родителското отчуждение се определят неясно, в ущърб на жертвите на насилие. Майките се оказват в незавидно положение, когато искането за представяне на доказателства за домашно насилие или жестоко отношение към децата може да се разглежда като опит да се отдалечи детето от другия родител. В момента, в който родителят се оцени като "отчуждаващ", "непримирим" или "неумеещ да слуша", неговите действия или бездействия се преценяват тенденциозно. По този начин обвиненията в домашно насилие минават на заден план. Това свежда домашното насилие към обикновен конфликт и стигматизира и патологизира жените и децата. Последиците от необективните решения за попечителство може да бъдат катастрофални, водят до реални инциденти в случаи на поставяне на контакт с бащи с жестоко минало, когато са загивали деца.
Спор за родителски права стои зад отвличането на дете от детска градина
Снимка: Getty images
Един от тях е убийството на 7-годишната Кейдън Манкузо - една от жертвите на съдебните грешки, извършени под влиянието на системата от вярвания в РО. Кейдън е убита от баща си, на когото е позволено да я взима без придружител, въпреки предупрежденията на майката, че мъжът е психически неадекватен. Използването на родителското отчуждение има сериозно влияние върху резултатите при делата за попечителство. По данни от САЩ разликата между лишаването от родителски права между майки и бащи съществено се различава в зависимост от това кой от родителите заяви за отчуждение. Когато това е бащата - майката е лишавана от родителски права в 44% от случаите, в противоположната ситуация бащите са лишавани от права в 28% от случаите. В резултат по ежегодна оценка 58 000 деца попадат в опасна ситуация.
Решено: За разводи и родителски права ще има процедура за медиация
Заобикаляне на домашното насилие
Има много начини, с помощта на които обвиненията в домашно насилие се "замазват" и делегитимират с отправката за родителското отчуждение. Такива случаи са наблюдавани в Дания, Италия и Украйна. В някои държави отричането на домашното насилие способства за това, че съдиите не са задължени да изследват историята на насилието, не предприемат активни усилия по щателно изучаване на домашното насилие.
През 2017 г. в Бразилия парламентарна комисия е установила връзка между родителското отчуждение и домашното и сексуалното насилие. Но адвокатите и експертите, отстояващи родителското отчуждение, лобират за неприемането на мерки за защита на жертвите - независимо от историята на домашно насилие, съдилищата се позовават на псевдоконцепция за PAS или обвиняват майките в преднамерена изолация на децата от бащите, дори ако безопасността на майката и детето е застрашена. Подобни случаи са описани от различни структури в Ирландия, Израел, Турция и Украйна. В Япония е описан случай, в който дори при признаване на домашно насилие майката е обвинена в егоизъм, тъй като не търпи жестоко отношение и не се жертва заради децата си.
Илиян Василев: Бог да пази децата и невинните, защото тези с властта няма да го сторят
В някои държави отричането на домашното насилие способства за това, че съдиите не са задължени да изследват историята на насилието, не предприемат активни усилия по щателно изучаване на домашното насилие.
Приложение
Псевдоконцепцията за родителското отчуждаване и нейните аналогични версии са широко прилагани в различните юрисдикции. През 2010 г. Бразилия приема Закон № 12.318, в който е дадено конкретно определение и са предвидени санкции.
Снимка: iStock
В Италия родителското отчуждаване е заменено с нови изрази, повтарящи псевдоконцепцията, макар Върховният съд на Италия да поставя под съмнение обосноваността ѝ, а италианското общество на психолозите и министерството на здравеопазването да я отхвърлят. Въпреки това концепцията се използва при обосноваване на решенията в делата за попечителство. Родителското отчуждаване се използва и за установяването на това, че единият от родителите, обикновено майката, нарушава правото на другия родител да общува с детето, като това се случва в Гърция, Италия и Испания. Някои системи налагат допълнително задължение на попечителите да съдействат за контакт с другия родител.
Баща разби вратата на детска градина и отвлече сина си
Германия е приела презумпция, според която контактът между двамата родители обикновено представлява най-добрият интерес на детето. Тази презумпция работи срещу жертвите на домашно насилие, тъй като всяка липса на толерантност към привързаността може да повлияе върху определянето на попечителството, се казва още в доклада на ООН. В Гърция единият от родителите е задължен да съдейства за редовното общуване с другия родител и да го подкрепя, като се дава приоритет на общуването, а не на безопасността. При неизпълнение майките са заплашени от сериозни глоби и затвор. Подобна е ситуацията в Хърватия, Исландия, Ирландия и Испания.
Снимка: iStock
В Англия и Уелс е въведена законодателна презумпция, съгласно която съдилищата са задължени да разглеждат участието и на двамата родители след развода като отговорни за най-добрия интерес на детето. Има доказателства, че съдиите от по-нисши инстанции прилагат този подход в делата за домашно насилие, което оказва натиск върху майките, като ги кара да се съгласяват на споразумение.
Майката на малтретираните деца от Монтана ще се срещне с тях
Събуждането
В официално изявление от Европейската асоциация по психотерапия (EAP), относно понятията синдром на родителско отчуждение (PAS) и родителско отчуждение (PA) се казва, че съответните термини и понятия са неподходящи за използване в която и да е психотерапевтична практика. EAP признава, че съществува висок риск и потенциал концепциите за PAS/PA да бъдат използвани по начин, който позволява насилието срещу деца и техните майки да остане неразкрито и/или оспорено, тъй като пренебрегва основните аспекти на благосъстоянието на децата и основаното на пола естество на домашното насилие. От Асоциацията допълват, че в случаи на твърдения за малтретиране на деца при развод или попечителство, едно от основните допускания на PAS/PA е, че твърденията, направени от детето или родителя, са неверни.
Снимка: iStock
Има един-единствен случай на пряка забрана от законодателството на родителското отчуждаване - в Испания, където използването на псевдонаучни термини е забранено като научно необосновано. Organic Law 8/2021, известен като "Закон Родес" (Ley Rhodes), е приет в Испания през 2021 г. с широка политическа подкрепа (268 гласа "за" срещу 57 "против") . Необходимостта от този закон възниква вследствие на сериозни пропуски в дотогавашната защита на децата и практиката на съдилищата при случаи на насилие над непълнолетни и семейни спорове. Инициатор на закона става британско-испанският пианист Джеймс Родес, който сам е жертва на сексуално насилие в детството си. Той повежда кампания в Испания за по-строги закони срещу насилието над деца, подкрепен от над 200 неправителствени организации. Законът носи неговото име в знак на признание за приноса му и е определян като "един от най-напредничавите в света" по отношение на закрилата на детето.
Изчезват ли половин милион лева от бюджета за борба с домашното насилие? Активисти алармират
Джеймс Родес. Снимка: Getty Images
Други юрисдикции са по-внимателни към опитите псевдоконцепцията да бъде официално включена в правната система. След сериозно разследване правосъдното министерство на Канада стигна до извода, че използването на такива етикети и термини като синдром на родителското отчуждение повишава напрежението между родителите и не отчита потребностите и желанието на детето. През 2021 г. правителството в Ирландия поръчва изследване, което да установи как юрисдикциите на другите държави подхождат към отчуждението и обяви открита консултация по темата, за да се прецени дали са необходими промени в законодателството и/или политиката.
За всеки втори мъж в България изнасилените жени преувеличават или си измислят (СНИМКИ)
В борбата с такива негативни последици Австралия обяви, че отменя презумпцията на равна съвместна родителска отговорност, тъй като тя може да доведе до несправедливи резултати и да постави под заплаха безопасността на децата. Върховният съд на Италия заяви, че изключителното попечителство над непълнолетно дете не може да бъде основано единствено въз основа на диагноза синдром на родителското отчуждаване или синдром на "злобната майка" и че съдиите трябва да проверяват на научно ниво обосноваността на всякакви препоръки, отклоняващи се от официалната медицинска наука.
Жена с опасност за живота, след като мъжът й я преби
Снимка: iStock
Добре платена политика
Родителското отчуждение и свързаната с него псевдоконцепция са внедрени в системата, включително и сред специалистите, които имат задължението да изготвят експертни оценки за съда по семейни дела и да защитават най-добрия интерес на детето (психиатри, психоаналитици, психолози и социални работници). РО е прието в процеса на обучение на тези специалисти. Прилагането на Синдрома на родителското отчуждение се задълбочава и с липсата на формално обучение на специалисти от правосъдната система. В съдебните спорове между родителите често се прибягва до независими консултации от страна на експерти, се посочва в доклада на ООН.
Ръст на заповедите за защита от домашно насилие през 2024 г.
Някои специалисти открито се рекламират като "експерти по родителско отчуждение" и се назначават за оценка в делата, независимо от липсата на официално признаване на псевдоконцепцията в много юрисдикции. В доклада на ООН се изразява и загриженост относно доказателствата, представени от неквалифицирани експерти по РО, като някои от тях изглежда "злоупотребяват с положението си заради печалба или благодарение на политическите настроения". В Израел са установени случаи, в които съдиите назначават едни и същи експерти при диагностични и терапевтични функции, независимо от конфликта на интерес. Синдромът на родителското отчуждение несъмнено е доходоносна работа, позволяваща на експертите да предоставят услугите си в семейните дела срещу определено възнаграждение, алармира в доклада си ООН.
Снимка: Съвет по правата на човека към ООН
Друг източник на доходи са програмите по тренинг и конференции, които през последните две десетилетия придобиха глобален мащаб. Научните експерти отбелязват тревожна тенденция в публикациите в авторитетни научни списания в областта на психологията, използващи понятието "отчуждаващо поведение" без прилагането на необходимите стандарти за научна строгост при рецензиране.
Мъжът сам съобщи, че е убил жена си: Прокуратурата с подробности за инцидента в Радомир
Светът се отвръща, ние отиваме
И докато световната педагогическа и правна наука си е взела поука от многогодишно налагане на порочната практика в съдилищата, относно попечителството при псевдонаучния "Синдром на родителско отчуждаване", въз основа на сериозна научна база данни, в България се оформя движение от (предимно) бащи, които размахват името на Ричард Ганднър и неговите признаци за родителско отчуждаване, използвайки ги в съда при дела за родителски права (игнорирайки обективна научна информация в международни източници).
Снимка: dela.bg
Нещо повече - в Народното събрание от края на 2024 г. в Народното събрание са входирани три проекта на ЗИД на Семейния кодекс, със сигнатури респ. № 51-454-01-50, № 51-454-01-52, № 51-454-01-54, целящи да нормират постановявано от съда съвместно упражняване на родителските права или т.нар. споделено родителство. Изненадващо или не по същото време, в което у нас тези настроения се появяват и набират сила - същото се случва и в Русия. През май 2021 г. в Санкт Петербург се провежда "Първата международна конференция по проблема на родителското отчуждение".
В Гърция създадоха "паник бутон" срещу домашното насилие
Споделено родителство
Потресаващ е случаят на първото дете в България, отглеждано в условията на споделено родителство. Според резултати от съдебно-психологическа експертиза на 13-годишния Макс се установява, че за да оцелее в обстановка на "споделено родителство", на детето му се е налагало "многократно да променя честотата, на която функционира и поведението си при едното и другото семейство… На детето от ранна детска възраст му се е налагало да играе роли…" А при интерпретиране на резултата на един тематично аперцептивен тест, вещото лице споделя, че "детето живее в три различни свята емоционално и поведенчески…" В половината от месеца той живее при майка си, а през другата половина - при баща си. Семейството на баща му не му позволява да ползва дрехите и вещите, които е закупило в периода, в който момчето не е при него. В един от случаите то е било накарано да се съблече (дрехи, купени от семейството на бащата) и е било снимано със заплаха снимката да бъде изпратена до приятелите му. Повече за ужаса, през който преминава детето, вижте във видеото:
Без издръжка
Една от особеностите на един от т.нар. споделено родителство е, че при него родителите имат възможността да не дължат издръжка за детето. Издръжката и нейният размер са болна тема на много от бащите, които иначе се определят като отговорни родители. Мъже с бизнес и солидни доходи приписват имущество и се осигуряват на по-ниска сума, за да не може да бъде присъдена издръжка в по-голям размер от минималната за страната, която към момента е в размер на 250 лв. Фразата "Аз пари на теб няма да ти дам" (визирайки майката) е често срещана във фолклора на българските разводи и потвърждава наблюденията на експертите към тенденциозното отношение към майките в бракоразводните дела и тези за родителски права. Този наратив е добре известен и в Русия, където в края на 2024 г. руски депутат излезе с предложение при развод децата да се дават на бащите - тази мярка щяла да разреши проблема с неизплащането на издръжки.
Още: За да няма проблем с издръжките - в Русия предлагат момчетата да се гледат от бащите (ВИДЕО)
