Скулпторът Величко Минеков е починал на 93 години, часове преди синът му проф. Велислав Минеков да положи клетва като служебен министър на културата. Това съобщи самият Минеков-син в профила си в социалните мрежи, а по-рано новината потвърдиха и от Съюза на българските художници.
"Опелото е на 05 август (петък) в храм "Свети Седмочисленици" - гр. София от 12:00 часа. Погребението ще е в 14:30 часа на на Централни гробища", написа проф. Минеков.
Величко Минеков е известен с монументалната си пластика, бил е депутат в Осмото и Деветото Народно събрание в периода 1982 – 1990 година.
Роден е на 13 октомври 1928 г. в пазарджишкото село Мало Конаре. Учи в ВИИИ „Николай Павлович“ в София при проф. Андрей Николов и проф. Марко Марков, а завърша в класа по скулптура на проф. Любомир Далчев. Става член на БКП от 1959 г.
От 1964 г. е преподавател по скулптура в Художествената академия. От 1967 г. е доцент, а през 1975 г. става професор. На следващата 1976 г. е избран за ректор на Академията, който пост заема до 1983 година. По-късно преподава във Великотърновския университет. Сред учениците му са скулптори като Александър Хайтов, Димитър Борисов, Димитър Найденов, Живко Дончев, Иван Русев, Рая Георгиева, Светлин Николов, Спас Киричев, Христо Харалампиев. От 1976 г. е зам.-председател на СБХ.
Създава типизирани образи на българки, свързани със земята, селския бит, борбите в историята на народа. Скулптурите му излъчват сила и вътрешно спокойствие. Композициите са лаконични и ясно изградени, с опростена и обобщена масивна монументална форма, с точна характеристика на художествения образ и чувство за архитектоничност на скулптурните обеми. От 1951 г. редовно участва в общи художествени изложби на СБХ и в представителни колективни изложби на българското изкуство в чужбина – Москва (1957, 1959, 1969), Будапеща (1964), Букурещ (1964), Атина, Прага, Истанбул и др. През 1957 г. печели награда на Международния фестивал на младежта и студентите в Москва. През 1958 г. участва на Първото световно младежко биенале в Париж, през 1968 г. на Венецианското биенале.
Той е автор на лъвовете пред Съдебната палата, паметникът на Съединението в Пловдив, премахнатия паметник на Тодор Живков в Правец и много други.
