В следващите 3 години минималната работна заплата може да се увеличи с 12% на година и да достигне до 540 лв. , а средната работна заплата може да се увеличи с 8-10% годишно. Това заяви на пресконференция във Варна лидерът на КНСБ Пламен Димитров. Според него икономиката на страната и в момента позволява повишение на заплатите, но трябва да се търси подкрепа и разговори по темата.
От КНСБ са на мнение, че е необходимо да се въведе и втора скала за облагане на най-високите доходи. „В България разходите за труд на час са 3,7 евро, а средно за ЕС разходите за единица труд на час са 23, 7 евро. Това включва заплата и осигуровки или иначе казано икономиката на България и сега позволява да се повишат доходите на хората. Затова ние настояваме в следващите месеци да се заложат стъпки като част от антидефлационните мерки за договаряне на работната заплата в предприятията“, обясни Димитров, цитиран от Дарик.
Той изрази мнението си, че е противник на нулевите бюджетни дефицити, като според него дебатът дали трябва да се тегли 16 млрд. лв. заем е ненужен и безсмислен. „Трябва да започнем истински дебат за дълговите емисии на България в следващите 10 години, които да се ориентират към подкрепа на стратегическите инвестиции в инфраструктурата. Това е единственият възможен механизъм за излизане от кризата, като така ще се подкрепят и българските предприемачи. България има огромни дефицити от ключови инфраструктурни проекти, които няма как да се запълнят с евросредства. По оценки на МОСВ са нужни 11 млрд. лв. само във водния сектор, за да може качеството на живот да се преведе към средните европейски равнища. Подобно е положението и с енергетиката – АЕЦ Белене, Цанков камък и др. Това са истинските въпроси, които трябва да се коментират дългосрочно. Като няма пари ще вземаме дългове за подобни дейности“, коментира Димитров.
От КНСБ поставят оценка 4 на първите 100 дни от управлението на правителството, като се надяват управляващата коалиция да загърби противоречията в името на развитието на икономиката. Според синдикатите стабилизацията в икономически план дава индикации, че правителството се справя за момента.
„Първите 100 дни бяха важни, за да се стабилизира страната. Сега трябва да се разгледат всички плюсове и минуси в програмата на кабинета Борисов. Ние виждаме общи идеи в стратегията за възраждане на българската индустрия. КНСБ направи много в последните месеци по тази тема, като сме направили няколко разработки и секторни анализи, така че наистина да има възраждане на индустрията в конкретни сектори, за да се дадат качествени доходи и нови работни места“, обясни Димитров.
Синдикатите виждат допирни точки и с програмата на правителството за минимизирането на корупцията при обявяването на обществените поръчки. Лидерът на КНСБ настоява да се въведат регулатори, които да гарантират прозрачност. Той отчете като позитивен знак и намеренията за въвеждането на данък върху финансовите транзакции.
