Точтли е роден в палат и обича шапки, самураи, гилотини и трудни думи от речника. Най-голямото му желание е да попълни домашния си зоопарк с либерийски хипопотам джудже. Точтли е малкият син на параноичен мексикански наркобос, известен като Краля: двамата съжителстват в тясното обкръжение на прислужници, главорези и някой и друг продажен политик, а това е хрониката на едно тяхно налудничаво пътешествие...
"Пир в бърлогата" (2011) е дебютната книга на Хуан Пабло Вилялобос, предизвикала международен фурор и вече преведена на повече от 15 езика.
Хуан Пабло Вилялобос (1973) е роден в Гуадалахара, Мексико, и е завършил маркетинг и испанска литература. Автор е на пътеписи, на литературна и кинокритика, както и на стотици пазарни проучвания. Изследвал е най-разнообразни въпроси, като ергономията на тоалетните, въздействието на авангардните течения върху творчеството на аржентинския писател Сесар Айра, гъвкавостта на тръбните системи за електрически инсталации, страничните ефекти на лекарствата против еректилни дисфункции или центробежността на латиноамериканската литература от първата половина на ХХ век.
След осемгодишен период в Барселона, от 2011-а живее в Сао Паулу със съпругата си и техните две мексикано-бразило-италиано-каталонски деца. Редовно сътрудничи на периодични издания и блогове в Мексико, Испания, Великобритания, САЩ, Бразилия и Колумбия: Gatopardo, Letras Libres, Milenio, Quimera, Granta, The Normal School, World Literature Today, The Coffin Factory, Playboy, Companhia das Letras, O Estado de São Paulo и Don Juan. "Пир в бърлогата" е дебютната книга на Вилялобос, преведена на 15 езика, сред които френски, унгарски, италиански, португалски, румънски. През 2011 г. английското издание на романа е номинирано за престижната Guardian First Book Award, както и за Newton First Book Award на Панаира на книгата в Единбург. През 2012 г. текстът е изигран и на театрална сцена, а правата му са откупени за филмиране. През същата година излиза и втората книга на Вилялобос, отново в духа на мексиканския “немагически реализъм”, "Ако живеехме на нормално място".
“Пир в бърлогата" е разсъждение над Мексико от дистанция. Искрено съм убеден, че нямаше да го напиша, ако не бях напуснал страната си – вероятно нямаше да ми се занимава с наркотиците и насилието, които са редовни теми в медиите и ежедневния живот там. А и фокусът ми сигурно щеше да е твърде различен, може би по-подчинен на политическата коректност. Започнах през 2006-а, когато напрежението, свързано с наркотрафика в Мексико, взе да ескалира. Спомням си, че всяка сутрин, преди да седна да пиша, изчитах първите страници на два или три мексикански вестника онлайн и те неизменно бяха пълни с трупове и отрязани глави...
Според мен не бива да има разлика между начина, по който поетите и романистите работят с езика. Същото мисля и като читател: не ме вълнуват “прозрачните” или “обективни” разказвачи – това, което търся, е герой със завладяващ глас. Веднага щом намерих гласа на Точтли, се захванах много прилежно да го изчистя (затова и писах книгата шест месеца, а я редактирах две години). Като погледна назад, бих казал, че във формулирането му се повлиях от три големи литературни образеца, два детски и един тийнейджърски глас – Свят за Джулиъс на перуанеца.
